Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Купуването на земята и отпускането на пари за добитък и провизии означава да инвестираме в хора — четири добри, честни семейства. Те ще работят усилено и средствата ще започнат да се възвръщат само след няколко години.

— Не, аз по-скоро си мисля, че трябва да вземем пустеещите земи около река Мърей, а тези хора да си търсят някой друг, който да им осигури преживяването. Твърдо съм против сделката.

— В такъв случай, аз ще инвестирам лично — каза Крейтън примирено, като взе документа и се изправи бавно на крака.

Той излезе от стаята, а Мортън прогони от мислите си разговора с вуйчо си и се съсредоточи върху работата си по купчината документи. Бяха ипотеки с отдавна изтекъл срок, които той беше купил доста по-евтино от номиналната им стойност. Докато ги проучваше една по една, Мортън направи списък и изчисли каква печалба ще реализира над цената, за която ги бе купил, след като осигури документ върху цялата собственост.

Мортън беше изкупил няколко от ипотеките, които бяха на къщи, собственост на съдии, правителствени служители и на хора с други професии не толкова за директна печалба, колкото за други облаги. За да си осигури тези облаги, той беше изкупил още една ипотека, този път върху къщата на адвоката Джон Фицрой. Мортън предвкусваше с удоволствие пазаренето с него.

Беше му изпратил бележка, с която го молеше да се срещнат, за да обсъдят ипотеката. Фицрой я беше игнорирал напълно, доказателство за презрението от страна на някои високопоставени особи, с което се бе сблъскал Мортън, въпреки че мнозина, които доскоро му бяха обръщали гръб сега се отнасяха твърде приятелски с него. Парите бяха власт и той едва сега започваше да осъществява целта си — да натрупа огромно състояние и да съсредоточи в ръцете си могъщ контрол.

На вратата на офиса му се чу вежливо почукване и Мортън вдигна глава. Както често се случваше, денят незабележимо беше преминал в здрач докато работеше и главният чиновник на фирмата стоеше на вратата.

— Извинете, сър — каза той. — Мистър Хамънд си тръгна преди малко, а аз си свърших работата за деня. Ако се нуждаете от нещо, чиракът е тук.

— Добре. Пратете момчето да ми донесе огън за лампата.

Човекът излезе, а след малко в стаята се появи момче със свещ в ръка и запали лампата на бюрото. Мортън изчисли евентуалната печалба и направи два списъка — единия с имената на хора с добро социално положение сред купените ипотеки, а другия с ипотеките на търговски фирми, които той възнамеряваше да обяви за просрочени. Щом свърши, заключи документите в чекмеджето на бюрото и напусна офиса.

В тъмния и тих външен офис на едно от високите счетоводни бюра момчето работеше на светлината от свещта. Като се смъкна тромаво от табуретката, то отиде до закачалката с дрехи. Помогна на Мортън да си облече палтото, подаде му шапката и бастуна, след това отвори вратата.

Градът се беше успокоил след напрегнатия ден и калдъръмената улица в търговската част беше тиха, след като магазините и дюкяните в полудървените сгради бяха заключени и със спуснати кепенци. Тук-там светещи прозорци в жилищните помещения на вторите етажи хвърляха слаба светлина върху улицата. Докато вървеше, Мортън видя някакъв мъж да излиза от сенките на отсрещната страна на улицата и да се насочва към него. Той разпозна в него шкембестия Джон Фицрой, мъж на средна възраст.

— Хей, ти — викна надменно Фицрой. — Ако името ти е Керък, искам да поговоря с теб.

— Така се казвам, но не си върша бизнеса по улиците — отговори Мортън рязко. — Елате утре в офиса ми.

— Не, ще говоря с теб сега — настояваше арогантно Фицрой и посегна към ръката на Мортън. — Нямам навика да бъда снизходителен към всеки…

Той внезапно прекъсна думите си и се олюля назад, когато Мортън размаха бастуна срещу него.

— Боже господи! — озъби се Мортън. — Осмелявате се да ме хващате за ръката. Ще ти счупя тъпата глава, дебелокожа свиня такава!

— Как смееш! — извика разярено Фицрой. — Знаеш ли кой съм аз, ти келеш такъв? Ще те накарам да разбереш, че аз съм…

— Знам много добре кой си! Ти си онзи нечестен адвокат, който не отговори на бележката ми за ипотеката му, която аз притежавам. Така че утре в седем часа сутринта гледай да бъдеш в офиса ми.

— Няма да стане — отговори запенен Фицрой. — Ще ти дам да разбереш, че…

— В такъв случай, чуй предупреждението ми какво ще ти се случи. В неделя сутринта, когато всички са си вкъщи, ще наема десет от най-гадните, най-пияните моряци, които мога да намеря в Писмайър и ще ги изпратя да изхвърлят тебе, семейството ти и вещите ви на улицата, та всички да видят. Ако си мислиш, че няма да го сторя, изчакай, по дяволите, до неделя.