Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Мортън извади кесията с парите и я отвори, преброявайки четиридесет гвинеи.

— Има допълнително за джобни пари и за разходи по домакинството. Когато му дойде времето, ще определим и подходяща заплата. Имаш достатъчно работа да вършиш днес, така че започвай. На първо място виж онази работа с предсрочното освобождаване на затворника.

Фицрой погледна към парите, които държеше в ръката си и се поколеба, сякаш възнамеряваше да протестира отново, но се обърна и излезе с бавни, тежки стъпки и присвити рамене. Веднага щом излезе, в кантората влезе главният чиновник и сложи два листа хартия върху бюрото на Мортън. Единият беше списък на пристигащите и заминаващи кораби, които единият от стажантите беше получил в капитанската канцелария на пристанището, а другият лист съдържаше списък на сутрешните съобщения от адмиралтейството. Мортън ги прегледа, отбелязвайки пристигащите кораби, в които той или компанията притежаваха дялове от товара.

По-голямата част от бизнесмените на града прекарваха огромна част от времето си по кафенетата, където разменяха клюки, продаваха и купуваха дялове от стоки, товари и вършеха всякакви други сделки. Както обикновено вуйчо му би трябвало да бъде по тези места поне до обяд, но Крейтън пристигна внезапно доста време преди това.

— Най-ужасната новина пристигна току-що на катер от Нова Зеландия — съобщи той, щом влезе в кантората на Мортън. — Хора от племето маори са изклали групата от землемери и няколко от заселниците в едно място, наречено Уайрау, и на територията на целия Северен остров племената са се разбунтували и са въоръжени. Тази работа е много лоша, Мортън, наистина много лоша.

Като знаеше, че Крейтън има предвид нещо повече от убитите, Мортън остави документите и се облегна назад в стола си. Когато Нова Зеландия стана колония, имаше големи спекулации с акциите за развитието на земите в новата територия за заселване. Мортън ги беше избягнал, защото предусещаше, че ще настъпят събития, подобни на това, за което току-що му беше съобщил вуйчо му. Но въпреки силните възражения на Мортън, Крейтън беше купил акции от името на компанията.

Като прекоси стаята, Крейтън седна на стола до бюрото и като въздъхна дълбоко, продължи:

— Ти беше напълно прав, като не одобряваше закупуването на акциите за развитието на Нова Зеландия, Мортън. Допуснах много сериозна грешка, като инвестирах доста от името на компанията.

— Да, и сега цената им пада рязко — каза Мортън.

— Рязко? Това е меко казано, Мортън. Когато излязох от кафенето, предлагаха 60 процента от номиналната стойност, но нямаше купувачи.

Отбивът от цената беше твърде голям и Мортън си спомни какво беше чел за Нова Зеландия. Мнозина от заселниците бяха прехвърлени там и продаваха земя чрез компания, създадена от човек на име Уейкфийлд, чиито акционери бяха едни от най-богатите и политически влиятелни семейства в Англия. Те щяха да настояват да се предприемат някакви действия и щяха да успеят, а освен това, правителството нямаше да остави стотиците заселници в Нова Зеландия незащитени.

За него беше ясно, че бизнесмените се надигаха един след друг, като причиняваха паника, но никой от тях нито знаеше, нито се замисляше върху всички страни на ситуацията. Сега, когато цената на акциите беше паднала доста по-ниско от тяхната действителна стойност, се създаваше възможност за огромна печалба.

— Ще купя акциите, които държи компанията ни — предложи той, — за 60 процента от номиналната стойност.

— Добре — отговори Крейтън мрачно, — преди всичко аз съм виновен, че ги закупих, но не мога да покрия нито една от тях. Финансирането на онази овцевъдна ферма на река Мърей с лични средства, почти изчерпа възможностите ми. — Той въздъхна унило и се надигна от стола. — Прибирам се вкъщи, Мортън. Не се чувствам много добре.

След като вуйчо му си отиде, Мортън започна да мисли трескаво. След няколко минути, вече решил как ще действа, той напусна кантората и се запъти към най-близкото кафене. Обикновено оживено от трескава дейност, сега мястото бе обхванато от гробна тишина. Мъже с палта и шапки седяха около масите и разговаряха разбъркано и непоследователно, а сервитьорите сновяха насам-натам, разнасяйки чашите.

— Какво, мистър Керък, дошъл сте да злорадствате — пошегува се иронично някакъв мъж, когато Мортън влезе. — Вие не купихте от тези проклети акции, нали така?

— Не — отговори Мортън, като седна на масата. — Чувам, че не вървят добре сега.