Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Сестра му, четиринадесет годишната Диердри, учеше в академията Сайдънхам, скъп девически колеж за ограничен кръг хора. Когато педантичния и изпълнителен началник на чиновниците му напомни за рождения й ден, Мортън напусна работа за един час, за да й занесе комплекта от гребени и четки. По време на посещението тя отбеляза, че той вече ставал важна фигура в града. Въпреки че го каза с весело и приятелско чувство, което раздразни Мортън, това беше доказателство, че известността му вече е широко разпространена.

Когато губернаторът изпрати част от военизираната полиция в Уелингтън, новозеландските акции, които бяха останали в обръщение, започнаха да се разпродават с намаление, което обаче вече не беше 50 процента, а 30. А щом се разбра, че военните кораби, базирани в Тринкомалии бързат в същата посока, процентът падна до 20.

Около шест седмици, след като Мортън беше закупил акциите, от Индия пристигна кораб, който донесе новината, че полковник Оливър Бетун е тръгнал от Бомбай за Нова Зеландия с батальон от бенгалски улани. Същия този ден акциите започнаха да се търгуват по номиналната им стойност. През следващите дни, когато акциите започнаха да се котират на висока цена, Мортън започна да продава своите.

След като и последната акция беше ликвидирана, Мортън бе преминал важен крайъгълен камък и се превърна в богат човек. Други на негово място биха намерили начин да отбележат случая, но той продължаваше да е подвластен на присъщата си резервираност. Като следваше обичайната си рутина, напускаше кантората по същото време, както и преди, но вътрешно преливаше от радост, докато се движеше през тъмните и тихи улици.

Докато вземаше палтото, шапката и бастуна му, Клара Тейвиш го поздрави, както винаги.

— Приятен ли беше днешният ви ден?

— Да, твърде приятен.

Отговорът му контрастираше с обичайното му необвързващо сумтене и Клара го погледна отново, докато окачваше дрехите му. Отвърна на погледа й, и като продължаваше да не дава израз на щастието си, той като че ли за пръв път забеляза, че тя беше стройна и привлекателна, с приятни черти на лицето и огромни сиви очи. Той също си помисли за някакъв начин, по който да изрази чувствата си.

Бяха изминали седмици, откакто тя бе посещавала стаята му, тъй като всеки път щом имаше желание, то бе потискано от мислите му по работите, които не бяха уредени. Той си даваше сметка, че тя започва да се безпокои, тъй като се стремеше да задържи човека, който осигуряваше прехраната на децата й. Като изучаваше лицето му, тя се приближи по-близо към него и леко докосна ръката му. Той бързо улови ръката й и докато се изкачваха по стълбите, тя се усмихваше с облекчение.

Върху мекото й, поддаващо се тяло, той отпразнува победата си върху целия свят, постигната срещу онези, които се бяха опитали да мерят съобразителността си с неговата. Това беше пълно освобождаване на бушуващото в него опиянение, а и нещо повече. Неговата ликуваща наслада я докосна, като я караше да реагира. Докато преди покорно задоволяваше желанията му, сега неочаквано и тя се включи.

Сексуални партньори до неотдавна, сега те станаха любовници. Нейното гъвкаво тяло се изпъна, когато гладките й крака се вплетоха с неговите и пръстите й се забиха в гърба му. Сдържайки нежните си и тихи викове с разтворени устни, долепени до неговите, тя го посрещна със силна страст, която го накара да й отвърне, като актът между тях, по рано просто самозадоволяване, се превръщаше в съвсем ново преживяване за него.

Задоволяването им отне само няколко минути, но уталожването на страстите им продължи с часове и те отново и отново се съединяваха. Сетне, късно през нощта, те слязоха долу. Тя донесе късната вечеря в трапезарията. Устните й бяха наранени от страстните целувки и щом погледите им се срещнеха, те споделяха ново, тайно познание един за друг.

Като се замисли за несигурното си положение с нея, той реши да го направи по-трайно.

— Плащането на наема месец за месец не е задоволително — каза той. — Утре ще ти открия сметка в банката.

— Мен напълно ме устройваше досегашното положение — отвърна тя, усмихвайки се щастливо, — но съм загрижена за децата ми и тяхното бъдеще.

— Престани да се тревожиш. Тяхното бъдеще е осигурено, а ще се погрижа и сегашното ви материално положение да се подобри.

Нейната мълчалива и пламенна благодарност го ласкаеше и събуди отново копнежа му за онова тайнствено и блажено изживяване, което бе открил заедно с нея. Щом отново изкачиха стълбите, тя понечи да тръгне към стаята си, сетне се усмихна и влезе заедно с Мортън в неговата стая, а той я улови за ръка.