Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Да, така е, благодаря. А как е мъжът ти?

— Той също е добре — отговори тя. — Тази вечер трябва да работи до късно, така че реших да изведа на разходка малкия Томи. — Тя вдигна на ръце малкото с уморен вид момченце. — Сега обаче ще е най-добре да го заведа вкъщи, преди да е заспал. Гледай, докато си тук, да намериш време да дойдеш у нас, Джонатън.

Той й обеща и Мелиса си тръгна. Другите две сестри го запознаваха предимно с млади жени. Въпреки че Джонатън предпочиташе да търси сам своите запознанства, той знаеше, че братовчедките му чувстваха, че изпълняват своя дълг и се бе примирил. Докато се поздравяваха и разговаряха с различни хора, Джонатън забеляза, че социалните бариери от миналото бяха се размазали още повече, като явно деца на бивши каторжници и тези на свободни имигранти се движеха в една и съща компания.

Докато се разхождаше с братовчедките си из тълпата, той забеляза в единия край на градината сама жена. Доволна, че е сама, тя слушаше музиката. Джонатън забеляза, че роклята и широкополата шапка, която отиваше на тоалета й, излъчваха блясъка на фин скъп муселин. Обикновено муселинените рокли бяха в ярки цветове, с нервюри, докато нейната беше семпла и в убит цвят. Ефекта от тоалета и поведението й му се сториха приятни, и оставяха впечатление за практична млада жена, която не се нуждаеше да има хора около нея. Роклята подхождаше на стройното й тяло много добре, а в полусянката от фенерите тя изглеждаше привлекателна с черната си коса.

Наблюдателната Леона, забелязвайки погледа му, хвана Джонатън под ръка и заяви, че тръгват да пият нещо. Като се отделиха от компанията, те се насочиха към една количка и спряха пред жената, която беше по пътя им.

— О, добър вечер, Катрин — каза Леона. — Почти не те познах на тази светлина. Да ти представя братовчед ми Джонатън Керък. Джонатън, запознай се, това е Катрин Бакстър.

След като си размениха любезностите, Джонатън забеляза, че тя беше много по-привлекателна. С необикновеното съчетание между огромните си зелени очи и блестящата, гарваново черна коса, пъхната под шапката, тя очароваше, а прекрасните й черти на лицето разкриваха силна личност. Погледът на красивите й очи беше спокоен и твърд, а брадичката й показваше непоколебим характер.

За миг Джонатън помисли, че забеляза интерес в очите й, но това усещане изчезна толкова бързо, че той не можеше да бъде сигурен. Интересът в очите й бе замъглен от явното й неудоволствие от натрапването им. Без да се усмихва, тя размени с него поздрави, след което се обърна към братовчедка му:

— Тази вечер съм в отвратително настроение, Леона — каза тя. — Моля ви да ме извините.

След това тя си тръгна, като се насочи към улицата, а Леона вдигна рамене учудена.

— Аз почти не я познавам — отбеляза тя, — но съм чувала, че често е рязка. Учителка е в общественото училище, така че човек само може да съжалява децата, когато я ядосат. А и не е нужно да си пророк, за да отгатнеш защо не е омъжена, след като вече е надхвърлила двайсетте. Меко казано тя е много хубава, но отблъсква мъжете по-бързо, отколкото красотата й ги привлича.

Докато наблюдаваше как тя изчезва в мрака, Джонатън си каза, че тези мъже трябва да са глупаци. За краткия миг, в който бе разговарял с нея, той беше видял, че дори в сравнение с майка му — еталон, на който малко жени можеха да отговорят, Катрин Бакстър беше всичко друго, но не и безинтересна и безцветна. Той беше сигурен, че те ще се срещнат отново. Всъщност той беше решен да направи всичко, за да се сбъдне това.

— Ти си шефът и това е твоя работа, Джонатън — каза Руъл Блейки. — Не е нужно да ти го казвам.

— Да, така е — отговори Джонатън. — Аз обаче имам други неща да върша, а ти разбираш повече от овце. Така че естествено е ти да избереш овните в Камдън парк.

Набитият, брадат овцевъд се намръщи недоволен, докато двамата с Джонатън стояха пред конюшнята заедно с другия овцевъд и четиримата чираци.

— Щом си зает днес, можеш да избереш овните утре — подхвърли Руъл.

— Не, казахме, че ще отидем днес да подберем животните и точно това ще сторим — посочи Джонатън пакета, който носеше. — Имам писма и неща от фермата за сестра ми и искам да отида при нея сега. След това имам други неща, които трябва да направя днес.

Корли Бодънхем, другият овцевъд, погледна към изрядния костюм, вратовръзка и шапка, в които се беше издокарал Джонатън.

— Тези други неща са по женската част или може би се лъжа — гадаеше той.