— Така е — съгласи се мъжът горчиво. Той извади няколко акции от джоба на палтото си и ги тръшна върху масата. — Хайде да ги разиграем с вас. Тяхната номинална стойност е петстотин гвинеи и аз предлагам 62 процента намаление.
— Дадено — отговори Мортън, като протегна ръка.
Около масата настъпи мъртва тишина, която се предаде и на останалите маси и накара хората да се обърнат към тях. Мъжът се опули от изненада, тъй като тонът му бе жлъчно шеговит, сетне той сграбчи ръката на Мортън й я разтърси енергично. Тишината бе нарушена от внезапен шум, когато останалите мъже на масата започнаха да крещят предложенията си и започнаха да падат столове, тъй като от всички страни на кафенето хората скачаха от местата си и тичаха към масата с акциите си.
Когато излезе, Мортън изпрати сервитьора до кантората да извика стажанта. Момчето се срещна с Мортън в следващото кафене и занесе акциите в кантората, със списък на банковите чекове, които трябваше да издаде. По-късно няколко от момчетата тичаха напред-назад до кантората и обратно, като следваха Мортън от едно място на друго. Те занасяха до кантората списъците и акциите, като ги заключваха в касата, след което се връщаха с бележки, върху които главният чиновник пишеше колко пари оставаха в личните сметки на Мортън.
След като свърши за този следобед, Мортън се върна в кантората да подпише банковите чекове и да провери сметката си. По време на последните покупки той се бе разпрострял прекалено много, и му бяха останали средства, недостатъчни за водене на нормална дейност, докато акциите се покачаха. Седна на бюрото си и се вглъби върху сметките по пристигналите през последните няколко седмици товари. След това, късно през деня той отиде да види търговеца на едро, който снабдяваше с провизии всички търговци на кораби и ремонтни работилници в града.
Изненадан, мъжът накара началника на склада да донесе инвентарния списък. Той го прелисти, като откри стоката, за която Мортън бе попитал.
— Имам малко повече от четиристотин големи бъчви от боров катран, мистър Керък — каза той. — Цената е точно по девет гвинеи за бъчва, но тук търсенето е много малко. Защо се интересувате от боровия катран?
— Ще го купя всичкия по шест гвинеи, ако вие го съхранявате на склад и се занимавате с него, докато го препродам — обясняваше Мортън на мъжа, без да обърне внимание на въпроса му.
— Ами, всичко това ми се струва още по-странно, мистър Керък. Но ще ви го дам за по седем гвинеи бъчвата, ако изнесете всичко, което остане след три месеца. Както ви казах, тук боровият катран не се търси много. Сигурно не знаете, но повечето от търговците, които снабдяват корабите и тези, които се занимават с ремонтните работилници тук в града, използват смола от новозеландско каури, която е малко по-евтина.
— Дайте ми парче хартия да ви напиша чек.
Докато вървеше обратно към кантората си и извърши всичко, което можа, Мортън си мислеше, че е достатъчно. Върху бюрото си намери бележка от Фицрой, който го информираше, че решението за предсрочното освобождаване на Харлод Манкин ще замине със следваща поща за Земите на Ван Дайъман. На път към квартирата си той се отби да каже новината на Харви Манкин, след което си тръгна бързо, тъй като нямаше настроение да слуша прочувствените излияния на благодарност.
Обикновено Мортън не спеше добре, но тази нощ сънят му беше изключително неспокоен. На следващия ден, за да прикрие положението на финансите си, той закупи една акция за товар, като в банковата му сметка останаха едва няколко гвинеи. Тази нощ той изобщо не можа да спи, но беше преодолял крайното изтощение. На другия ден почувства известно облекчение, но през следващите дни преумората му нарастваше.
С бързи съдебни действия и благодарение на усилията на Фицрой Мортън получи правото за законно притежание на имотите, върху които притежаваше просрочените ипотеки. Те включваха търговски обекти за търговия на дребно с налична стока, която други търговци чакаха нетърпеливо да закупят на намалени цени. Когато доставките с катран от каури от Нова Зеландия спряха да пристигат, търговците, които снабдяваха кораби и работилници, откриха, че количеството на наличния боров катран беше ограничено. Те се втурнаха да се запасяват като купуваха всичко, което се намираше в складовете на търговеца на едро, по 12 гвинеи бъчвата.
Ипотеките, които Мортън беше закупил, промениха отношението към него в града, като предупреждението, което Фицрой беше разпространил сред длъжниците, оказа огромен ефект. Пред кантората спираха карети и добре облечени мъже правеха приятелски посещения при Мортън със смътни обещания да платят, както и с конкретни предложения да използват влиянието си по начин, който ще му донесе облаги. Много други, които не бяха забелязвали съществуването му преди, промениха отношението си и за да не го обидят, го поздравяваха сърдечно по улиците.
Читать дальше