Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Получи инфаркт — обясняваше той, като извади едно писмо. — Живя така няколко дни, през които изпитваше силни угризения на съвестта относно това, как се бяха развили нещата между вас. Написа това писмо до теб и след няколко часа почина.

Александра взе писмото, като радостта й от срещата с Крейтън внезапно помръкна. Въпреки че баща й я бе наранил дълбоко, предизвиквайки негодуванието й, той все пак й беше баща.

— Добре, Крейтън. След като се освежиш от пътуването, ела при мен в градината, която се намира встрани на къщата.

Той се усмихна и кимна утвърдително, сетне се целунаха, и Александра слезе долу. Каза на прислужницата да донесе питиета и леки закуски, когато Крейтън слезе, след това отиде в градината. Встрани от пътеката, която се виеше между дърветата и цветните лехи, в беседка от розови храсти имаше каменни пейки и маса, като сенчестото кътче за разговори ухаеше приятно. Александра седна и отвори писмото.

Докато четеше извиненията и изказаните съжаления, Александра си даде сметка, че баща й наистина бе страдал от разрива помежду им. Негодуванието й срещу него изчезна, а очите й се изпълниха със сълзи и тя заплака. Покри лицето си с носна кърпичка, като си спомни хапливите аргументи, които тя бе по-скоро търсила, отколкото избягвала и винаги му бе отговаряла с младежко упорство, вместо с желание за компромис.

Крейтън седна до нея, като обгърна рамото й с ръка.

— Сълзите ти ти правят чест, Александра — каза й той. — Изправен пред смъртта, той искаше да се помири с теб. Но докато беше жив, той се отнасяше с теб прекалено жестоко.

— Така е — съгласи се Александра, като изтриваше очите си. — Но това можеше да не се случи, ако аз бях по-малко своенравна и го бях накарала да ме обича повече.

— Родителят е водещата фигура при постигане на разбирателство с детето си. Използваните подходи могат да бъдат най-различни — от нежни до строги, ала отговорност носи родителят. Самият аз стигнах до този извод, а както смятам, и ти самата.

Припомняйки си преживяванията с Мортън, Александра кимна утвърдително с глава.

— Дори и да е така, мъчно ми е, че не се помирихме, докато беше жив.

— Пак ще ти повторя, това не беше твоя грешка. Освен това, сега той най-сетне намери покой, защото след като мама почина, той беше много нещастен.

Моментът й напомни за времето на нейното детство, когато Крейтън я утешаваше, и тя избърса очите си. Измит и преоблечен в чист костюм, сега повече приличаше на себе си. Тя го попита за семейството му и той й отговори, че всички са добре и че има четвърта дъщеря, след което разговорът им премина към други по-весели и приятни теми.

Когато прислужницата донесе поднос с портвайн и шери, Александра й каза да доведе момчетата в градината.

След малко те се появиха, като Мортън за първи път беше по-нетърпелив от Джонатън да се запознае с техен гост. Продължаваше да бъде резервиран, отдръпвайки се назад, докато брат му си разменяше нежна прегръдка с Крейтън, но затова пък нямаше търпение да задава въпроси. Александра остави брат си да разговаря с момчетата, а тя отиде да обсъдят вечерята с Ейми.

Когато се върна в градината, Александра изпрати момчетата да играят, като трябваше два пъти да повтори на Мортън да напусне. Най-накрая той си тръгна, мъкнейки се едва-едва и недоволен.

— Мортън иска да стане бизнесмен като теб — обясни тя на брат си.

— Да, каза ми — отговори Крейтън. — По всичко личи, че е умен и ще успее. Трябва да обсъдим нещо с теб, Александра, и то е завещанието на баща ни.

Той й обясни, че малко преди да умре, баща им направил ново завещание, с което наследството му трябва да се раздели поравно между трите му деца. Семейният бизнес включваше по-голямата част от имението, но стойността му се намираше в различни инвестиции и ценни книжа. Можеха да се съберат пари, за да се покрие частта на Робърт, но ако трябва да се направи същото и с дяла на Александра, го грози банкрут.

— Двамата с теб може да станем съдружници — предложи Крейтън. — Ще трябва да вземем пари на заем, за да покрием дела на Робърт, но ще можем да го изплатим за година. Ще извадя средствата за заплатата ми по управлението на бизнеса, а печалбите ще делим годишно. Сумата няма да е малка.

Като се замисли, Александра видя начин за разрешаване на потенциалния проблем, който щеше да се появи в близките години. Ако Мортън решеше да се занимава с бизнес, той щеше да се нуждае най-малкото от известен капитал, който трябваше да получи от печалбите от фермата. Но с едно сътрудничество в семейния бизнес на Хамънд, който можеше да му бъде прехвърлен като наследство, Мортън щеше да започне като равен с онези, които бяха от десетилетия в търговията.