Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Да, и аз не съм ви виждал отдавна — съгласи се Пат. — Ала понякога овцевъдите имат прекалено много работа, за да могат да се радват на плодовете на своя труд. Уверен съм, че и с тебе е така, Дейвид.

Дейвид кимна с глава и отговори, че само преди един ден се е върнал след триседмична обиколка на кошарите и пасбищата. В широкото входно антре, те бяха посрещнати от прислужницата Ема Бодънхем, едно от многото деца на ексцентричния овцевъд. Тя взе нещата на Пат и се изкачи по стълбите, за да ги сложи в стаята за гости, а мъжете последваха Александра във всекидневната, където в мраморна камина гореше слаб огън.

Мъжете седнаха в широките и удобни кресла. Застанала пред барчето с напитки, Александра напълни чаша с портвайн за Дейвид и друга с ром, който Пат винаги предпочиташе и подаде напитките на мъжете.

Тя излезе и отиде горе, за да доведе синовете си да поздравят Пат. На мецанина над входа, тя зави по големия хол към източното крило и влезе в първата врата. Това беше учебната стая с чинове, лавици за книги и големи дъски за писане с тебешир, като пред всяка имаше по една табуретка.

Двете момчета работеха над задачи със събиране, които тя бе изписала върху дъските сутринта. Мортън беше слабичко, русо момченце с бледосини очи и добре оформени черти. Шестгодишно, то беше сдържано, меланхолично дете. Той погледна към Александра, сетне отново се обърна към дъската. Брат му Джонатън, русичко като ангелче петгодишно дете, се усмихна на Александра, излъчвайки слънчево настроение.

Като сложи настрана плетката си, Ейми Годуин стана от стола под прозореца, когато Александра влезе в стаята. Тридесетгодишна яка жена, бившата прислужница в дома на Александра в Сидней, беше пристигнала заедно с каруците, които доставяха провизии и отнасяха вълната. Тя се бе оказала идеалната бавачка. Любяща и безкрайно търпелива, тя гледаше на грижите си към децата повече като удоволствие, отколкото като работа.

Александра провери задачите, които Джонатън беше свършил, като му посочи грешките. Реагирайки с обичайното си добро настроение, той бързо коригира числата. Но когато тя стори същото с Мортън, той започна да се отбранява раздразнен. Въпреки че тя го обичаше също така предано, както и Джонатън, Александра бе твърдо решена да пресече всяка проява на прилика с биологическия му баща, а според нея той притежаваше няколко такива черти.

— Това са същите задачи, които вече няколко дни решаваме — напомни му тя. — Не ги ли разбираш? Ако е така, ще започнем отначало. Но ако ти просто не се съсредоточаваш, това е друг въпрос.

Навъсено, момчето повдигна рамене в отговор, като отмести погледа си от Александра.

— Мортън, трябва да зная къде е трудността, иначе не мога да ти помогна — настояваше тя. — Моля те най-любезно да ми кажеш каква е причината да допуснеш тези грешки.

— Ще оправя грешните отговори — промърмори той мрачно.

— Не става въпрос за това, Мортън. Аз не мога да бъда с теб през целия ти живот и да поправям всяка твоя грешка, която допускаш. Само мога да ти помогна да се научиш как да избягваш грешките. И така, каква е причината да допуснеш тези грешки?

— Не зная — отговори момчето ядосано.

— Не ме предизвиквай! — извика рязко Александра. — Гледай ме, когато ти говоря!

Момчето се обърна да я погледне, а тя предупредително размаха пръст.

— Ако сега си оформиш навик да се противопоставяш на законния авторитет, това няма да те доведе до добър край, когато пораснеш. Аз няма да ти позволя това.

Момчето я погледна, като мълчеше сърдито и атмосферата в стаята стана напрегната. Джонатън винаги се притесняваше, когато се караха на Мортън, а Ейми се отнасяше към децата като тяхна закрилница и неизменно ги защитаваше, независимо от това, какво бяха извършили.

— Мадам — започна тя неуверено, — навън е толкова прекрасен ден и за тях е трудно да седят тук и…

Гласът й заглъхна, когато Александра я погледна изкосо с пронизващ поглед. Като се стараеше да контролира гнева си към своя син, Александра коленичи до табуретката му и го прегърна, миризмата и усещането на малкото му телце в ръцете й й достави истинска радост.

— Неподчинението е пречка към усъвършенстването, Мортън — каза тя с нежен, но нетърпящ възражение глас. — Когато посочвам пропуските, то е защото ви обичам и искам да избегнете всичко, което може да ви ощети и нарани. А ако ти ме предизвикваш, аз трябва да те накажа, докато не спреш. Моля те, не ме карай да правя това.