Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Дейвид разпали огъня, за да й бъде по-светло, после седна и запуши, като я наблюдаваше. След като изпразни единия от сандъците, лавиците вече бяха запълнени с книги и тя отбеляза, че сега вечерите им ще бъдат по-приятни. Дейвид се съгласи, тъй като според него единственият недостатък на Пустошта беше липсата на материали за четене. Когато свърши за вечерта, остана й още един пълен сандък. Книгите, картините и порцелановите украшения, които тя нареди наоколо, бяха изгонили безличната, спартанска атмосфера на къщата, превръщайки я в истински дом.

На следващия ден, докато отиваше към бараките, Дейвид си мислеше, че нещата, които оставаха да бъдат направени в главната кошара, сякаш нямаха край. Ето, една крава се беше отелила предишната нощ и това още повече потвърждаваше този факт. Това определи и следващия по важност проект, когато видя как кравата се гушеше в единия ъгъл на обора, опитвайки се да предпази телето от студения, шибащ дъжд. След като направиха навес от кори за кравата и нейното теле, Дейвид и мъжете започнаха да строят конюшня и обор за добитъка и кочина за прасетата. Както винаги, Дейвид размери с крачки мястото, така че да бъде достатъчно за предвидимото бъдеще.

Два дни по-късно, когато кочината за прасетата беше завършена и работата по конюшнята вече доста напреднала, бурята спря. Късната есен се върна за известно време, преди да настъпи началото на зимата с неясното и мъгливо небе и слабо слънце, което успяваше чак следобед да поразпръсне за кратко нощния студ. Строежът на конюшнята вървеше бързо през студените и сухи дни, и постройката за добитъка беше готова тъкмо навреме, когато се отели още една крава.

Щом се роди и третото теле, Джимбоб изтъкна предимствата, ако едното от тях бъде използвано за храна. Без телето кравата щеше да дава мляко и масло, а сирището от телето беше основна съставна част за сиренето, което той умееше да прави. Като се съгласи с готвача, Дейвид каза на Джимбоб да заколи едновременно и едно прасе. След това Дейвид изпрати Даниъл да провери стадата. Освен обичайните провизии за овцевъдите и помощниците им, той взе със себе си телешко и свинско месо.

Когато седмица по-късно главният овцевъд се върна и съобщи, че стадата са добре, се развихри нова буря. По време на отсъствието на Даниъл Дейвид и другите двама мъже бяха завършили оборите, а от онази страна на хълма, от която се виждаха сградите на главната кошара, те бяха изградили пещ, в която да приготвят глинени тръби. Един ден след завръщането на Даниъл, докато работеше с мъжете на пещта, Дейвид забеляза конници и каруца, които се движеха по калната пътека под дъжда, и яхна коня да ги посрещне.

С Майра и Шийла имаше и двама овчари. Всички те се бяха увили в дебели кожуси, които висяха от седлата на конете им. В каруцата десетина аборигени се гушеха заедно с вещите си под брезентовото покривало, по което се стичаше дъждовната вода. Дейвид и Майра си размениха поздрави и той й благодари за това, че е дошла, сетне се обърна към Шийла, която го разглеждаше навъсено, а от огромната за нея широкопола овчарска шапка се стичаше вода.

— Добре ли си, Шийла? — попита я той.

— Изглеждам ли добре, по дяволите? — отвърна тя сопнато. — Цялата съм мокра, а костите ми са измръзнали, ето, това ми е доброто.

— Без грубости, Шийла! — изкрещя майка й. — Дръж се любезно!

— Просто отговорих на тъпия му въпрос, какво толкова? — измърмори раздразнено момичето. — Какво лошо има в това, по дяволите? А колкото по-дълго стоим тук под този порой и тракаме със зъби, толкова по-мокри ще ставаме и ще ни бъде още по-студено.

Овцевъдите едва сдържаха смеха си, а Майра кипеше от гняв. Дейвид споделяше и едната, и другата реакция, докато се движеха по пътеката. В подножието на хълма каруцата свърна към дърветата покрай ручея, а Дейвид поведе останалите към къщата. Щом Александра посрещна Майра и Шийла на вратата с размяна на радостни поздрави, мрачното настроение на момичето се изпари. Дейвид отнесе багажа им в стаята, която Александра беше приготвила за тях, след това поведе овчарите към бараките.

До следващия ден посетителите се бяха настанили удобно. От огньовете пред колибите, които аборигените си бяха построили между дърветата край ручея, се издигаше дим, а Майра и Шийла бъбреха весело с Александра, докато й помагаха в къщната работа. Дейвид и неговите хора продължиха да работят на пещта, като овцевъдите от Уайамба им помагаха.

Освен провизии за следващата година Дейвид възнамеряваше да поръча необходими части за вятърна мелница и помпа, за да има в къщата течаща вода. Заедно с мъжете той бе изкопал дълбок ров, който те облицоваха с дърва за огрев и покриха с парчета от чим, като от всеки край оставяха отвори за влизане на въздух и за отдушник. В навес до пещта, върху поставки бяха наредени прави и равни дължини от тънки дънери, които бяха покрити с дебел слой глина от източника до ручея. В пещта дънерите се превръщаха в пепел, а глината се опичаше и така се получаваха твърди и трайни тръби за вода, както и водопроводи за къщата.