Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Тя ще се зарадва много, най-вече на писмата. В такъв случай вие сте се срещали с конника от Уайамба?

Даниъл кимна утвърдително. Докато слизаха надолу по хълма, той обясни на Дейвид, че Джимбоб работел в странноприемницата в Сидней, където бил отседнал човекът от Уайамба. Докато двамата разговаряли, Джимбоб разбрал за Дейвид и Александра, след което се свързал с Даниъл. Главният овцевъд се срещнал с брата на Александра, който му предал писмата от нейното семейство и принадлежностите й, както и два коня, с които да ги закарат при нея.

— Изглежда от известно време вече не работите за Франк Уилямсън — отбеляза Дейвид. — Да не би да е починал?

— Да, сър. Малко след като синовете му продадоха фермата.

Даниъл заразказва с какво са се занимавали той и останалите мъже, след като фермата била продадена. Двама от помощниците си намерили добра работа в Камдън парк, но другите не успели да намерят нищо, което да ги задоволи. Освен това, Даниъл, Джимбоб и Кунманара копнеели да се завърнат в Пустошта, а Сайлас и Руъл пожелали да тръгнат с тях.

— Така че, затова сме тук — обобщи Даниъл. — Щом чух за фермата ви, свързах се с останалите и всички ние решихме да дойдем и да видим дали няма да може да работим за вас.

— Да, това навярно е най-доброто нещо, което може да ми се случи за следващите две-три години от сега нататък — каза Дейвид. — Но засега аз паса само десет хиляди овце, което не оправдава наличието на прекалено много работници.

— Ние очаквахме това — отговори бързо Даниъл. — Десет хиляди е много повече, отколкото мислехме, че притежавате. Ако може да ни давате храна, ние ще работим без надници докато вие можете да ни платите.

Щом стигнаха хълма, те дръпнаха юздите и зачакаха нетърпеливо да чуят какво ще каже Дейвид.

— Разбира се, бихме могли да обсъдим това — каза им той — Сигурен съм, че точно сега искате да си починете и да хапнете добре. Изберете си овен за колене от стадото, а аз ще ви изпратя зеленчуци в бараките.

Доволни от отговора му, мъжете предадоха двата товарни коня на Дейвид и се насочиха към бараките. Дейвид се заизкачва по хълма, отделяйки четирите писма за Александра от останалата поща в мушамения пакет. Щом стигна колибата и й съобщи за писмата, тя ги грабна нетърпеливо.

Докато Юли помагаше да разтоварят четирите тежки сандъка от конете, Дейвид му каза да занесе една кошница със зеленчуци в бараките и да заведе конете при останалите.

Александра седна до огъня и се надвеси над писмата, а Дейвид сложи вода за чай, сетне погледна към останалата поща. Тя се състоеше от писма от търговци на вълна и от фабрики за провизии. Те предлагаха бизнес, което говореше, че Тибубура ставаше добре известна ферма в Сидней.

Щом водата завря, Дейвид направи чай и зачака Александра да свърши с четенето на писмата. По всичко личеше, че те бяха всичко друго, но не и окуражаващи, тъй като прекрасното й лице излъчваше мъка и разочарование, докато очите й внимателно четяха редовете. Тя се усмихна само веднъж, при това тъжно, въздъхвайки замислено.

Тя сгъна писмата и докато пиеха чая, каза на Дейвид, че две от тях бяха от баба й и майка й, които й пожелаваха всичко хубаво в новия й живот.

— Въпреки това — добави тя — те очевидно мислят, че съм прокълната. Моето писмо до тях беше изключително весело, но, изглежда те смятат животът ми тук за трагична съдба. Писмото от брат ми не е толкова потискащо, но той е тъжен, че ще бъдем толкова далеч един от друг. От баща ми няма нищо, дори в другите писма не споменават за него. Ние често бяхме в конфликт с него и по всичко личи, че сега вече той изцяло ме е изхвърлил от живота си.

— Съжалявам за всичко това. От кого е другото писмо?

— От Ейми Годуин, прислужница в домакинството на баща ми. Тя не е доволна там и иска да дойде да работи при нас.

— Това лесно може да се уреди. Тя би могла да дойде с каруците, които карат провизии и хора за стригане на овцете. Мисля, че няма да е лошо да има друга жена с теб тук, Александра.

Потисната от писмата, Александра се съгласи разсеяно, като отпиваше от чая, загледана в огъня. След това разтърси рамене, прогонвайки мрачното настроение, и попита Дейвид за петимата мъже. Той й каза кои са и защо са дошли тук.

Изпитвайки силно желание да откъсне мислите си от писмата, Александра слушаше внимателно, заинтересувана от предложението на мъжете.

— Стадото може веднага да бъде преместено на по-добро пасбище — отбеляза тя, щом Дейвид свърши с обяснението. — Освен това, то би могло да бъде разделено на две части, които да бъдат държани винаги в различни кошари, което ще премахне опасността от загуби на животни от преместването им насам-натам.