Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Същото, каквото има и в твоето! — отвърна момичето. — При това ми отива също така добре, както и на теб!

— Я говори прилично! — каза й разярен Пат. — Няма да търпя нахални и безочливи забележки! И остави това канче с ром!

Намръщена, Майра се приближи до момичето и му взе канчето.

— Стига безочливост! — заповяда тя. — И никакъв ром!

Намръщена и обидена, Шийла премести встрани погледа си. Овчарите и помощниците също извърнаха очи от Пат, като едва сдържаха смеха си. Александра не одобряваше постъпката на Шийла, но същевременно се забавляваше, което съвпадаше с чувствата на Дейвид, с когото си размениха погледи.

Пат въздъхна дълбоко, като отпи от канчето си.

— Това момиче ще ме умори — измърмори той. — Някой ден ще получа удар, както непрекъснато ме ядосва. Но за нищо на света не бих я заменил. — Той промени темата, като сниши глас. — Дейвид, снощи, преди да заспим, Майра ме подсети за нещо…

— Така ли? — подтикна го Дейвид да продължи.

— Ами — започна неловко Пат, — аз самият никога нямаше да се сетя, но Майра ми каза, че Александра е в доста напреднала бременност.

— Да, така е. Александра възнамеряваше да каже на Майра по някое време, но не ми е споменавала, че са говорили по този въпрос. А, както и ти отбеляза, щом не личи, как е разбрала Майра?

— Дейвид, ако изобщо е възможно да се проумее как аборигените разбират някои неща, то и двамата щяхме да понаучим нещо. Питал съм Майра, но никога не получавам отговор, който да има някакъв смисъл за мен. Причината, за да заговоря по този въпрос е, че Майра иска да бъде близо до Александра, когато му дойде времето. Съгласен ли си?

— Напълно — отговори ентусиазирано Дейвид. — Всъщност ще съм й изключително благодарен, ако тя е тук, Пат.

— В такъв случай ще кажа на Майра да извести Александра, когато двете заговорят за това. Майра си има някакви способности да разбере няколко дни преди това, кога ще се ражда бебето, така че ще дойде тук на време, за да може да се погрижи за всичко. Навярно ще вземе със себе си Шийла и още няколко жени.

— Чудесно, много ти благодаря, Пат.

Пат отмина неловкия разговор с кимване на глава и започна да обсъжда реда, по който ще се работи на постройките. Дейвид почувства огромно облекчение. От време на време се сещаше за опасностите, пред които Александра щеше да бъде изправена след няколко месеца, когато трябваше да ражда. Сега, когато с нея щеше да има опитна жена, тази опасност нямаше да е толкова страшна.

Щом гостите си тръгнаха, мястото в подножието на хълма започна да придобива очертанията на главна кошара. От едната й страна, се издигаха големият навес за стригане на овцете, бараките и складът, на които им трябваше още малко, за да бъдат напълно завършени. Освен това, имаше купчини нарязани дъски и греди за бъдещия строеж.

Въпреки че бе доволен от постройките, Дейвид си даваше все по-ясна сметка за мизерния вид на колибата. Нощите ставаха студени, а Корли и Юли спяха в бараките, където имаше огнище, докато Александра все още трябваше да готви на огъня на открито. Изграждането на къщата предстоеше, тъй като те бяха обсъдили и стигнали до заключението, че това ще бъде голяма, каменна къща, за което щяха да са необходими материали от Сидней.

Когато той й предложи да се премести за момента в някои от постройките, тя отказа.

— Предпочитам да бъда тук, на хълма — обясни тя. — Имам изглед към пейзажа и свежа, приятна атмосфера. Колибата си има своите недостатъци, но въпреки това бих останала тук Дейвид.

— Навярно ще е по-добре да построя малка къща за момента.

— Строй с перспектива, Дейвид — напомни му тя. — Ние възнамеряваме да имаме каменно, представително жилище, а не обикновена къща. Засега колибата ни е достатъчна.

Той не продължи темата, но в него остана чувство на неудовлетвореност. Всеки път, щом видеше как Александра зъзне край огъня в хладния утринен въздух, изпитваше безпокойство. А всеки път, когато се връщаше към хълма контрастът между колибата и големите постройки близо до кошарата беше болезнено очевиден.

Друг по-маловажен проблем за него беше състоянието на пасбището, което се изчерпваше. Въпреки че в околностите имаше хиляди акра тревни площи, прекалено голямото стадо пасеше тук вече седмици в края на сухия сезон, където нямаше да порасне никаква нова трева. Но помощниците бяха прекалено неопитни, за да закарат стадото на друго пасбище, а на Дейвид не му се искаше да оставя Александра, докато не се родеше бебето.