Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Александра всеки ден разтъпкваше коня си, така че самата тя забеляза недостига на добра паша и повдигна въпроса пред Дейвид. Предложи му той с едно от момчетата да премести стадото на друго място, а другото момче да остане тук да пасе добитъка и да пуска прасетата да ровят в гората. Когато той й отказа, тя изтъкна, че е напълно здрава, дори няма характерното за бременните сутрешно гадене. Той продължаваше да й отказва, тъй като знаеше много добре, че ще се притеснява непрекъснато, ако я оставеше сама.

Александра беше недоволна, но не каза нищо повече по въпроса. Дейвид чувстваше ясно, че тя бе силна и здрава жена, че Майра Гарити ще бъде с нея при раждането, както и че овцете се нуждаеха от по-добро пасбище, за да осигурят здрави агнета и добра вълна. Но Александра беше животът му и той искаше да бъде с нея.

Една сутрин, след един студен и ясен ден, още в ранни зори заваля и първият дъжд. Въпреки че облаците се натрупаха бързо, вятърът и непрекъснатото тропане на дъждовните капки по покрива на колибата събудиха Дейвид. Той се облече, наметна мушамата, сетне излезе навън и разпали силно огъня, за да не позволи на дъжда да го угаси.

Щом се върна в колибата, дъждът се процеждаше през покрива и капеше върху одеялата, а Александра търсеше пипнешком в тъмното мушамата си. Дейвид й помогна да я намери и я разстла върху одеялата, след това сложи отгоре и своята мушама. Съблече се и легна отново, но одеялата бяха влажни и Александра трепереше, като се гушеше в него да се стопли.

На разсъмване закуската бе окайваща операция. Александра клекна до пушещия огън под дъжда, за да приготви кашата и чая, след което двамата с Дейвид се сгушиха един до друг в мократа колиба да закусят. Всичко това беше познато на Дейвид, тъй като колибите винаги пропускаха дъжда, и това да му е студено и влажно беше част от дъждовния период, но той знаеше, че Александра имаше нужда от удобства.

Същата сутрин Дейвид и Юли работиха по колибата. Въпреки че пластовете кора от дървета бяха доста дебели, конструкцията започна да пропада, като непрестанният дъжд намираше начин да се промъкне през покрива на няколко места. Юли обаче знаеше как да предпази огъня от дъжда в случаите, когато не духаше силно. Сложи тънки колове около огъня, върху които постави пръчки, образувайки нещо като наклонен покрив от кори на дървета, така че дъждът да се стича от едната страна.

На следващия ден продължи да вали и почвата около колибата се превърна в тресавище от кал. Дейвид разбираше, че трябва да направи нещо. След като прецени сегашните нужди и бъдещите планове, той взе решение. Изпрати Юли да доведе два коня, след което те откараха впряга до един товар дървен материал, който се намираше до постройките и го завлякоха нагоре по хълма.

Когато натовариха втория наръч с дървен материал и го откараха до платото зад колибата, Александра излезе навън.

— Да строиш дървена къща е противно на това, което ние решихме, Дейвид — каза му тя.

— Това не е къщата, която имам предвид, тъй като тази постройка ще се превърне в кухня и килер в задната част на сградата, която в крайна сметка ще построим като наш дом. Вътрешните стени няма да поддържат покрива, така че ще мога да ги извадя. Една каменна къща трябва да има вътрешно дървено скеле и това просто ще бъде част от него, когато започнем да строим с камъните.

Александра се поколеба, като преценяваше казаното, сетне се усмихна.

— Имам голям късмет да съм омъжена за един толкова интелигентен мъж — отбеляза тя. — Бързай да я построиш Дейвид.

Дейвид се засмя и двамата с Юли започнаха да подрежда дървения материал от първия товар, а Александра се върна в колибата. Когато момчето отведе конете, за да докара още материал, Дейвид размери с крачки мястото, върху което един ден щеше да издигне голяма каменна къща сред платото. Когато реши къде ще се намира кухнята и килера, той започна да събира камъни за основите.

В края на деня беше завършена само част от основите, но перспективата за суха и топла къща караше Дейвид и Александра да понасят по-леко студената и влажна колиба. Неудобството изчезна на следващия ден, когато дъждът спря и небето се проясни. През следващите дни топлината на късното лято се върна, когато слънцето изгря над пасбището, което се обагри в светло зелено от новопоникналата трева.

Нощите си оставаха хладни, а във въздуха се усещаше смяната на сезона, докато работата по къщата напредваше. Въпреки че тази част щеше да бъде в крайна сметка само дял от къщата, размерите й бяха значителни, разделени на четири стаи. Когато подът и скелетът за външните стени бяха завършени, Дейвид започна да гради огнищата в две от стаите. Тъй като нямаше време да направи хоросан, той използваше фина глина от източник близо до ручея, за да слепи камъните, както беше правил огнищата в бараките.