Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Какво те ядат — каза тя, — то изчезва. Нещо не хубаво или не искано, няма го, ако динго ядат. Те правят лоши неща нелоши.

— Аха, те се хранят с мърша — намеси се Пат, като се смееше. — Ако мъртво кенгуру или нещо друго лежи и умирисва мястото, те ще го изядат. Всеки знае това, Майра. Що се отнася до мен, аз по-скоро бих избил всички кучета динго като оставя умрелите животни на папагалите.

Майра не отговори, но ако се съдеше от нейната сдържана усмивка към съпруга й, на Дейвид му се стори, че тълкуването на Пат на нейните думи беше изцяло погрешно. Беше прекалено буквално, но в същото време и самият Дейвид не беше уверен какво точно бе имала предвид тя.

Той и Александра размениха погледи, както изглежда и тя мислеше като него.

В края на вечерята, мъжете запалиха лулите си. Близо до каруците в подножието на хълма овчарите и помощниците свършили с яденето, бяха насядали около буйния огън и гласовете и смехът им достигаха слабо до колибата. Когато огънят започна да угасва, мъжете и момчетата разстлаха одеялата си и легнаха наоколо. На Колин му се доспа и той отиде да си легне в едната от каруците, а Шийла остана край огъня и слушаше как майка й и Александра разговаряха.

Пат се прозяваше от време на време, а и Дейвид се почувства уморен. Но тихият разговор между двете жени край огъня не показваше никакви признаци да свърши скоро — дъщерята от едно добро и заможно английско семейство и дъщерята на хора от каменния век се бяха сприятелили. Най-сетне Пат се изправи и обяви, че е време за лягане, и те тръгнаха в нощта, надолу по склона към каруците.

Щом се съмна на следващия ден, близо до каруците в чезнещия мрак лумна огън. Овчарите приготвиха прасето, което Пат беше донесъл специално за случая, и го набучиха на шиш над огъня, след това сложиха големи тенджери със зеленчуци да се задушават бавно на края на жаравата.

Късно сутринта всички от каруците дойдоха в колибата. Всеки зае своето място — Пат се изправи пред Дейвид и Александра, а зад тях застанаха Майра и децата й, а останалите се подредиха в редица най-отзад. Пат свали шапката си, последван от останалите мъже. След това отвори молитвеника си и започна да чете службата за венчаване.

Въпреки че церемонията беше изключително проста, на Дейвид му се струваше още по-значителна, тъй като нямаше никакви украшения, които да затъмняват важността на събитието, когато един мъж и една жена се свързваха в любовта. Обстановката беше много по-подходяща, от която и да е пищна венчавка, с огромното небе над Австралия вместо свода на катедрала, а музиката на органа бе изместена от шепота на вятъра в края на лятото. Но което бе най-важно, с нея се осъществяваше необходимостта животът му да бъде пълноценен.

Щом церемонията свърши, Александра и Дейвид се обърнаха един към друг за традиционната целувка. Устните им често се бяха срещали в страстта, но лекото докосване на устата й до неговата, беше нещо по-въодушевяващо от всичко преди, защото сега тя бе негова съпруга.

Мълчанието на малката групичка бе нарушено и премина в разговор и смях, докато мъжете се ръкуваха с Дейвид и се редяха непохватно в очакване да получат целувка от младоженката. След като официалната част свърши, хората тръгнаха на тълпи надолу по хълма към каруците, където овцевъдите бяха наредили импровизирана маса близо до огъня. Те свалиха тенджерите със зеленчуци от жаравата и ги поставиха на масата.

Прасето беше опечено точно колкото трябва и вятърът разнасяше неговата апетитна миризма, докато Майра и Александра го режеха на парчета. Дейвид взе чиния с тлъсто и сочно парче от прясно свинско, след това натрупа чинията догоре със зеленчуци. Храната не беше толкова вкусна, колкото когато Александра готвеше, но от приповдигнатото му настроение яденето му се стори апетитно.

Щом се нахрани, Пат извади от каруците кана с ром и я постави на масата заедно с канчетата. Мъжете веднага се насочиха натам, но той ги предупреди да не пият прекалено много, защото след малко ще започне работата по постройките. Дейвид и Пат разливаха рома, след това се отместиха встрани, като разговаряха.

По някое време Пат внезапно млъкна и се намръщи поглеждайки подозрително към Шийла. Близо до Пат и Дейвид седеше момичето — същинско олицетворение на пълно доволство, като мляскаше и едва сдържаше оригванията си. Беше подпряла едната си ръка на хълбока, а в другата държеше канче, като от време на време сърбаше от него.

— Шийла! — изкрещя Пат. — Какво има в това канче?