Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Така е. Ще се видим тогава, мистър Керък.

Адолариъс отново повдигна шапката си и навлезе обратно в храсталаците, водейки свободния кон. Дейвид се обърна към момчетата, които го изучаваха, като се усмихваха кротко и приветливо. И двете момчета бяха едри и мускулести за възрастта си, с тъмна кожа и черти на аборигени. Бяха облечени в широки и груби брезентови панталони и ризи, а принадлежностите им бяха увити в одеяла, прехвърлени през рамо.

По-голямото момче посочи към себе си, сетне към брат си, като говореше на някаква смесица от оксфордски английски и жаргона на овцевъдите, примесен с аборигенски акцент.

— Аз съм Корли, а той е Юли. Така е по-лесно, нали?

— Да, по-лесно е — съгласи се Дейвид и се засмя. — Идете да свалите въжетата от спънатите коне, ей там, след това ще ви покажа къде ще живеете. Можете да използвате всички коне, с изключение на дорестия, който е на господарката.

След като момчетата се качиха на конете, Дейвид им каза да преместят овцете по-нататък. Корли и Юли дадоха знак на кучетата, като умело придвижваха стадото към мястото, което Дейвид им бе посочил. Доволен от това, че всеки един от тях спокойно можеше да бъде оставен сам със стадото, Дейвид ги заведе в градината, където Александра работеше, и се запозна с тях.

Тя ги поздрави сърдечно, като ги разпитваше за различни неща, момчетата отговаряха срамежливо и неуверено. Дейвид ги разведе наоколо, като им обясняваше в какво ще се състои работата им. Щом свърши, той изпрати Корли да наглежда овцете, а Юли взе със себе си да подреждат трупите, които беше насякъл и почистил от клоните. Като използваха конски впряг, те изтеглиха материала на отсрещната страна на хълма.

До вечерта Дейвид разбра, че Адолариъс беше подценил възможностите на синовете си като работници. Обучени да вършат разнообразните задачи, с които един овцевъд трябваше да се справя, момчетата имаха силното желание да се харесат и работеха съсредоточено и с неизтощима енергия. На следващото утро те станаха преди Дейвид и започнаха да цепят дърва за огъня и да носят вода от ручея.

Няколко дни по-късно, щом купчината от трупи близо до кошарата стана доста голяма, Дейвид определи размерите на сградите и тяхното разположение. Броят на овцете, които Дейвид щеше да има през следващите две-три години, оправдаваше изграждането на не много голям навес за стригането на животните, а и за склад през този период щеше да му бъде достатъчна една малка сграда. По този начин, ако се съобразяваше само със сегашните си нужди, в крайна сметка щеше да се получи една смесица от малки постройки вместо добре организиран комплекс от големи и стабилни сгради. Когато обсъди този въпрос с Александра, тя нямаше никакви съмнения относно това, което трябваше да се направи.

— Строй с перспектива, Дейвид — каза му тя. — Ще дойде момент, когато ще имаме десетки хиляди овце и всичко, построено във фермата Тибубура, трябва да бъде стабилно и да издържи дълго.

Мнението й бе определящ фактор и Дейвид и Юли очистиха храстите и другата растителност върху огромна, равна територия от страната на хълма, която се намираше близо до кошарата. След като определи конкретните постройки за целия комплекс, Дейвид размери с крачки мястото за голям навес, където да стрижат овцете, както и за бараките и склада, а Юли го следваше и забиваше колчета в земята. След това двамата домъкнаха до мястото големи камъни и ги наредиха един до друг, запълниха дупките с подходящи по-малки камъни, изграждайки по този начин прави и стабилни основи за постройките.

След като завършиха основите, започна тежката работа по оформянето на трупите в масивни греди. Късно следобеда Корли и Юли помогнаха на Дейвид да изтърколи гредите по специално направено от камъни нанадолнище и да ги повдигне с лост до мястото им в основите.

След като работите по постройките започнаха, Дейвид отделяше част от времето си и за други задачи. Като използваха грубите трески при цепенето на трупите, двамата с Юли сковаха рафтове за избата и направиха обори за добитъка и свинете, които Пат щеше да докара. Щом момчетата разбраха, че има нужда от някакви съдове, в които да се държат подредени зеленчуците в мазето, те изплетоха кошници от трева, занаят, който бяха научили от майка си.

Рано един следобед, когато Дейвид работеше на постройките, Александра го извика от колибата. Тя слезе надолу по хълма при него, сочейки му на юг. Дейвид стъпи върху купчина камъни и видя Пат да се приближава през пасбището и двамата си махнаха с ръка за поздрав.