Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Ти ме направи най-щастливият мъж на земята, Александра — каза той.

— И аз съм най-щастливата жена, Дейвид. — Тя въздъхна и сложи ръка върху стомаха си. — Единственото нещо, което би ме направило още по-щастлива, е това дете да беше твое.

— Но то ще бъде. Ти ще си моя жена, когато се роди, и ще носи името ми. Нима някой ще знае нещо повече от това?

Александра не каза нищо, като придърпа одеялата, за да се завият. Обърна глава на една страна, погледна към тлеещия огън и към безбрежния пейзаж зад него, чиито очертания чезнеха под меката лунна светлина. Няколко минути по-късно Дейвид вече дишаше с бавния и спокоен ритъм на съня, а тя прошепна.

— Съдбата ще реши.

Застанал до огъня пред колибата, Пат свали шапката и се поклони, когато Дейвид му представи Александра.

— Истинско удоволствие е за мен да се запозная с вас, мистрес Хамънд — каза той. — Дейвид ми обясни какво се е случило с вас и приемете моите най-искрени съчувствия. Сега, когато виновните за вашето нещастие най-сетне са намерили смъртта си, вярвам, че вие ще се чувствате щастлива и спокойна тук.

— Радвам се да се запозная с вас, мистър Гарити — отговори тя. — Да, това, което започна като истинско нещастие, имаше щастлив край. За нищо на света не бих сменила мястото си тук с Дейвид, с положението на която и да е друга жена.

— Радвам се за вас и Дейвид. Както му казах вече, трябва ми свидетел, за да извърша церемонията по бракосъчетанието, но това лесно ще се уреди. Щом се върна във фермата, ще приготвя необходимото, за да дойдем със семейството ми и други хора тук. Освен това, ще изпратя конник до Сидней, който да съобщи на родителите ви къде се намирате, за да знаят, че сте жива и здрава.

— Много съм ви задължена, мистър Гарити. Надявам се, че това няма да наруши работата ви в стопанството.

Той я увери, че няма такава опасност и те продължиха да разговарят, като Дейвид сияеше целият, гордеейки се с Александра. Приказно красива, одухотворена и независима, тя бе наистина една несломима личност. Въпреки че вече бе бременна в петия месец, широката й дочена рокля прикриваше напълнялото й тяло. За първи път откакто Дейвид познаваше Пат, той виждаше едрия, самоуверен мъж леко объркан, който полагаше усилия да се изразява правилно докато разговаря с Александра.

— Вечерята ще бъде готова скоро — каза тя. — Междувременно мисля, че имате нужда от нещо освежително след дългото пътуване.

Тя наля ром в канчета и ги подаде на двамата мъже, след това се върна при огъня, а Дейвид и Пат отидоха нататък.

Взеха провизиите, които беше докарал Пат, и ги занесоха в колибата, след което седнаха. Пат изпи рома и поклати глава учуден, гледайки към Александра.

— Дейвид, срещал съм хора с късмет — каза той тихо, — но нито един от тях не може да се сравнява с твоя.

— Аз самият не мога да повярвам на щастието си, Пат, най-вече, че тя се съгласи да се омъжи за мен.

— Не си прав, Дейвид — изрази несъгласието си Пат. — Може да претърсиш целия свят и да не откриеш друга като нея, но и самият ти си рядко срещан човек. Казваш, че успяла да събере част от стадото, когато овцете ти се разпръснали. Човек може да си помисли, че жена с нейното положение никога не би направила нещо подобно, но погледът й излъчва особена непоколебимост.

— Тя може да направи всичко, което реши, Пат. В случая с овцете, тя се справи много по-добре от всеки друг овчар.

— Да, да, така е. Ти обаче рискуваш ненужно, като гледаш сам едно толкова голямо стадо, Дейвид. Трябва да наемеш помощници.

Дейвид се съгласи, но основната му причина бе, че искаше да бъде близо до главната кошара по време на бременността на Александра.

— Нямаш ли някои добри, стабилни помощници, от които да можеш да се лишиш, Пат?

— Нещо повече, Дейвид. Ако искаш, мога да ти пратя Адолариъс Бодънхем с цялата му дружина да работят за теб.

Предложението изненада Дейвид, тъй като Бодънхем беше изключително ценен работник. Пат обясни, че откакто Адолариъс работел при него, броят на стадата се е увеличил и овцевъди от близките кошари от време на време го посещавали, което никак не му се нравело. Бил недоволен, като изтъквал, че стопанството вече е прекалено населено и заплашвал, че ще напусне.

— Предупредих ги да не ходят при него — добави Пат, — но без никаква полза. Съвсем естествено е, когато ти се свърши тютюнът, солта или нещо друго да отидеш да си поискаш от най-близкия овцевъд. Това е нещо, което не може да се промени.