Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Върна се в колибата, за да вземе кофа и отиде в градината, където откъсна зеленчуци. Изми ги на ручея, отнесе кофата до колибата и започна да готви.

Преди залез-слънце Дейвид докара стадото до ручея, напои го и след това го вкара в кошарата. След няколко минути Дейвид дойде до колибата, следван от кучетата, а измитото му и избръснато загоряло от слънцето лице бе зачервено от студената вода.

Той се усмихна на Александра, настани се край огъня, след което отбеляза, че храната мирише много апетитно.

Нейният апетит също бе раздразнен от миризмите на готвенето и след като нахрани кучетата, тя напълни чиниите и подаде едната на Дейвид. Докато се хранеше, той повтаряше непрекъснато колко вкусно е яденето. Александра мислеше същото, тъй като дори обичайното овнешко месо и питка имаха друг вкус, когато вървяха заедно с киселото уханно зеле, крехките краставички и пържените картофи и лук, смесени с парченца хрускаво и ароматно свинско месо.

Александра сипа допълнително на Дейвид, а на себе си сложи още малко зеле и краставици. Щом свърши, той поклати отрицателно глава, когато тя предложи да му сипе за трети път.

— Толкова е вкусно, че ми се ще още, но не мога да сложа нито хапка повече — каза й той. — И кралят не е ял толкова вкусно ядене. Освен това, — добави той с усмивка, — всяко величество би ми завидял за компанията, която имам за вечеря.

Александра се усмихна, докато прибираше чиниите.

— Градината ще дава повече, отколкото ще имаме нужда. Трябва да помислим дали да не направим зимнина.

Дейвид се съгласи, като извади лулата и тютюна, Александра каза, че една изба ще бъде чудесно място за съхраняване поради постоянната температура в нея, а той й отговори, че ще започне да копае от едната страна на хълма през някой от следващите дни.

Докато Дейвид пушеше лулата, той отново заговори за плановете си, като обясняваше какви удобства възнамерява да създаде, които да направят живота тук приятен. Изведнъж той остави лулата и хвана Александра за ръката.

— Всичко това обаче не означава нищо за мен, ако ти не го споделиш с мен, Александра — каза той искрено. — Откакто те срещнах, открих повече смисъл в живота си, отколкото мислех, че има, защото разбрах какво е истинската любов. Моля те, кажи ми, че ще се омъжиш за мен.

Въпреки че бе очаквала това, предупредена от начина му на държане, когато чу да изговаря думите, тя остана някак си изненадана. Но това бяха словата, които тя копнееше да чуе повече от всичко на света. Изпълнена с радост и щастие, тя се усмихна и кимна в знак на съгласие.

— Да, Дейвид, ще се омъжа за теб — отговори тя.

Той я взе в прегръдките си и я целуна пламенно. Докато устните му покриваха лицето й, тя цялата пламна.

— Пат е мирови съдия — шепнеше той с устни срещу нейните. — Когато дойде, ще ни венчае.

Александра кимна, отдръпна се от него и се изправи.

— Много добре, Дейвид. Междувременно, тъй като нямаме съседи, които да ни шпионират и одумват, може да делим колибата от тук нататък.

Той се изправи, привлече я отново в прегръдките си и я целуваше, докато я занасяше в колибата. Докато я слагаше върху одеялата им, за момент тя бе обхваната от яростта, която бе изпитвала, когато Хинтън я бе обладавал. Но сега беше друго и усещането отмина и се изгуби сред засилващото се ново чувство, което нежните и внимателни ръце на Дейвид събуждаха.

Хладният нощен въздух обгърна голата й кожа и усещането за мускулестото му тяло до нея предизвикаха настойчивото желание да бъде още по-близо до него, с изгаряща болка за по-интимен контакт. Устните му възбуждаха още по-голямо желание, което се превърна в рафиниран жесток копнеж вътре в нея. Тя се примъкна до него и той легна отгоре й, като тежестта на тялото му нежно я притисна.

Изпита моментно чувство на удовлетворение, което изчезна, превръщайки се в зашеметяващото желание за още по-голямо удоволствие. Той се приближи, сетне се отдръпна, оставяйки я в приятно, ала мъчително очакване, а времето сякаш бе спряло, докато усещането идваше и си отиваше, на приливи и отливи, приближавайки се всеки път все повече и повече. И тя се притисна силно към него и телата им се сляха в екстаза на подлудяваща страст.

Сетне тя бе обладана от чувството за абсолютен покой, усещане за най-съвършеното задоволство, което някога бе изпитвала. То бе още по-прекрасно от усещането на ръцете му около нея, от устните му, които покриваха лицето й. Сетне той легна по гръб, притискайки я до себе си.