Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Овцете се разделиха, тъй като се стремяха да избегнат кучетата пред себе си и силното плющене на камшика. Стадото се разпадна в неорганизирана маса с широчина около сто фута, като една групичка овце тичаше и припкаше през долината към ручея. По-слабите и по-бавни животни останаха назад, някои от тях продължаваха да подскачат надолу по последното възвишение.

Като подкара коня си в лек галоп, Александра мина пред овцете. Ручеят беше широк и плитък, с дървета наоколо, които бяха заобиколени от акри тучна трева и храсти. Като цопнаха във водата, конете спряха с подхлъзване и потопиха муцуните си, пиейки неистово.

Александра дръпна юздите, опитвайки се да ги извади от водата, преди да са пили прекалено много. Най-накрая започна да ги удря, за да ги накара да спрат. Изкара ги от водата и завърза товарния кон за едно дърво. Върна се отново в ручея, като размахваше камшика, за да изкара овцете от другата страна, преди да са се нагълтали прекалено много с вода.

Овцете гълтаха лакомо водата, като се пазеха от камшика и газеха през ручея. На отсрещната страна, утолили вече жаждата си, те започнаха да пасат лакомо тревата и храстите. Като яздеше нагоре-надолу по ручея, Александра изкара още овце от водата. Кучетата пиеха, като в същото време й помагаха да гони овцете на отсрещния бряг.

С пресъхналата си уста, да усеща пръскащата до седлото вода беше истинско мъчение за Александра. Но тя се сдържаше, защото знаеше, че овцете ще се разболеят жестоко и може да умрат, ако се надуеха с вода. Ако спреше, за да пие, някоя овца можеше да прекали, а тя бе решена да спаси всяка една от тях.

След малко останаха само онези, които имаха трудности с пристигането си до ручея. Като взе кучетата със себе си, Александра се върна към тях. Някои се препъваха и падаха след няколко слаби стъпки, докато други влачеха задните си крака, водени единствено от миризмата на вода. Силният плющящ камшик и кучетата ги подплашиха и те правеха последни усилия, когато Александра бавно ги подкара към ручея.

Водата ги съживи и последната овца прецапа ручея пред Александра и кучетата. Тя ги последва, като даде знак на кучетата да заобиколят стадото и да го придвижат още по-далече от водата. След това, като остави кучетата със стадото, тя завърза коня си, свали прашното си сако и шапка, хвърляйки ги на тревистия бряг. Нагази в ручея и седна, като водата минаваше през дрехите нагоре към гърдите й, когато тя потопи ръце и отпи с пълни шепи. Наплиска лицето си, сетне като задържа дишането си, се излегна по гръб, оставяйки приятно студената вода да я покрие цялата.

Четири дни по-късно, когато подуши слаба миризма от дим на дърва, носен от вятъра надолу по ручея, Александра обърна коня си и отиде встрани на стадото. Освен праха и миризмата на овцете, тя ясно различи миризмата на горящи дърва.

Тя впери поглед напред на няколкостотин ярда нагоре по ручея, до мястото, където той правеше завой. Висок хълм се издигаше над заобикалящия го терен и точно под билото му се бе скатало плато, където имаше голяма колиба, над която се виеше пушек от тлеещ огън. Това беше главната кошара и Александра изведнъж засия от радост, обхваната от предчувствието за пълно щастие.

Силата на чувствата й я изненада и тя си даде сметка, че чака с нетърпение да види радостта на Дейвид, щом зърнеше овцете. Освен това, тя жадуваше да види усмивката му, когато се срещнеха. Макар и да не бе изпитвала самота, той й бе липсвал.

Не след дълго главната кошара се изпречи в целия си вид пред нея. Градината — около пет акра земя, заобиколена от дървена ограда, се намираше на по-близката страна на хълма, а до водата имаше водно колело, с което да се напоява градината през периодите на суша. От другата страна на хълма стоеше кошарата, като че ли по-голяма, отколкото другите, които бе виждала, изградена от здрави колове и храсти.

Стадото пасеше на юг от хълма и върху едно възвишение над овцете Дейвид яхна коня и се запъти към нея. Докато конят му тичаше през хълмистия терен, той ту изчезваше, ту се показваше отново. Щом се приближи, тя видя, че загорялото му, красиво лице сияеше по детски от радост и той гледаше само към нея, без дори да забележи овцете, когато мина покрай тях. След това той дръпна юздите и спря до нея, а конят дишаше тежко от тичането.

Цял един миг никой от тях не проговори, изтръпнали и двамата в хипнотизиращо мълчание. Притеснението й от това, че е близо до него, беше изчезнало, заменено от напълно противоположна реакция. Неговият свеж, мъжки мирис й беше приятен и мисълта за мускулестите му ръце, които я прегръщат, предизвика в нея топло, нежно чувство. Сините му очи искряха от лъчезарна радост и излъчваха силната му любов към нея. Осъзнала новото си чувство към него, Александра му отговори с усмивка, която извираше от дълбините на душата й. В тяхното взаимно въодушевление, че отново са заедно след дълги дни раздяла, прекарани в безбрежната Пустош, думите бяха напълно неподходящи и в същото време ненужни.