Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Освен това, липсата на отличителни знаци изглеждаше нечестен критерий да бъдеш обречен, но Александра избра едно животно, което приличаше на много други, без да е сигурна кога точно се е присъединило към стадото. Тя го изведе от стадото, а кучетата й помагаха нетърпеливо. Те се събраха покрай дървото да наблюдават, като дишаха радостно в следобедната горещина и махаха с опашки.

Застанала пред животното, тя взе брадвичката. Кучетата спряха да пръхтят, като застанаха напрегнати, а очите им следяха лъскавата стомана. Александра вдигна брадвичката на високо, изправи се на пръстите на краката си и събра сили. В този момент животното погледна към нея. Тя застина, гледайки втренчено надолу, докато то я изучаваше с печален поглед, сетне бавно започна да движи брадвичката надолу.

Кучетата се размърдаха нетърпеливо, като се почесваха от ухапванията на мухите. Александра заобиколи животното и застана откъм гърба му, извън погледа му. Хвана го за врата и вдигна брадвичката. Кучетата отново замряха, с очи вперени в сечивото. Александра събра сили, като гледаше към мястото, където Дейвид винаги удряше овните, когато ги колеше. Тя се сети за изпъкналите мускули на загорялата от слънцето му ръка, съкрушителната сила, която той влагаше в тежкия чук, за да убие животното само с един-единствен удар. В този момент тя изведнъж видя удареното от нея животно, което се въргаляше просто ранено на земята, и последните му мигове на предсмъртна агония и ужас, докато удряше неистово опитвайки се да го довърши. Замахна с брадвичката още веднъж и като отмести поглед от него, тръгна към бивака. Кучетата се колебаеха, поглеждайки ту към нея, ту към овена, сетне затичаха след Александра, за да я настигнат. Докато те се мъкнеха след нея, две от тях заръмжаха и оголиха зъби. Щом стигна бивака, тя захвърли брадвата, взе пищова си и се върна под дървото.

Като застана зад животното със заредения пищов, Александра го хвана здраво за врата. С опряно до главата му дуло, тя затвори очи и като обърна главата си настрани, натисна спусъка. Щом подсипът пламна, овенът и Александра подскочиха. След това пищовът изгърмя и вълнестата кожа на животното се изплъзна от ръката й, щом то се строполи на земята, умирайки на място.

Окачването на овена на клона за завързаните му задни крака беше борба от друг характер и Александра премести тежестта на тялото си върху въжето. Кучетата я наобиколиха и наблюдаваха, като я окуражаваха, скимтейки нетърпеливо и радостно. След като овенът най-сетне беше вдигнат от земята, Александра завърза парче брезент върху роклята си и се залови за работа.

Следващата спънка беше как да завлече животното до бивака и Александра залиташе насам-натам под тежестта на отпуснатото, покрито с брезент животно върху гърба си. Най-сетне то увисна на едно дърво до бивака и никоя от другите овце не видя убития си събрат. Изтощена, Александра направи временната кошара и вкара стадото в нея, след което запали огън.

Без да има апетит, но с разяждащ стомаха й глад, тя сложи на шиш едно голямо и едно малко парче месо и ги остави да се пекат. Кучетата гледаха към парчетата и скимтяха, предвкусвайки удоволствието, докато Александра приготвяше останалата храна. Веднага щом голямото парче беше готово, тя го извади от шиша и нахрани кучетата.

Сити и доволни, кучетата се излегнаха покрай огъня, а Александра си сложи ядене в чиния. Тя се опита да не обръща внимание на гаденето и да изяде една мръвка, но стомахът й се разбунтува. Като овладя пристъпите си да повърне, тя изплю хапката в огъня, а останалата част от месото хвърли на кучетата. Те я изгълтаха лакомо, а Александра изяде питката, заедно с ориза и граха.

Тъй като предишните две нощи беше спала лошо, тя едва стоеше на краката си от умора след още един дълъг и тежък ден. Но щом легна, воят на кучетата динго, който се носеше от всички страни, не й позволи да спи спокойно. Събуждаха я на няколко пъти и когато един час преди изгрев-слънце те отново я обезпокоиха, тя стана, разпали огъня и си направи чай.

На следващия ден, докато караше овцете на изток, тя откри какво беше привлякло дивите кучета. Сред храсталаците бяха разпръснати умрели от жажда овце, с обезобразени трупове, с които се бяха хранили през нощта дивите кучета динго. Няколко от тях все още се прокрадваха наоколо. Подплашени птици хвръкнаха нагоре и гущери, хранещи се с мърша се разбягаха, когато стадото мина покрай тях.

Мъртвите животни бяха доказателство, че Александра следва пътя, по който бяха тръгнали овцете, но тя започна да се чуди дали ще намери други останали живи. С кучетата динго наоколо, това ставаше все по-съмнително. Докато пресичаше едно възвишение, тя огледа местността наоколо, осветена от ярката слънчева светлина. Огромната Пустош стигаше до хоризонта във всички посоки и тя забеляза растителност, която говореше за наличие на вода в далечината пред стадото.