Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Поглеждайки надолу към кошарата, тя не можа да види нищо в тъмното, освен движещи се сенки. Врявата нарастваше от енергичната борба, която се водеше между овчарските песове и дивите кучета, и Дейвид стреля отново. Изстрелът почти потъна сред врявата, вдигана от овцете, след това тя чу по-зловещ звук. Ненадейно се чу силен бумтеж от тропащите копита на овцете, които се втурнаха стремително навън от временната кошара.

Вдигна се гъст прахоляк, който стигна до бивака, когато овцете се устремиха на изток, като постепенно шумът от копитата им заглъхваше. Борбата между песовете и дивите животни продължаваше, а Дейвид крещеше яростно, като удряше жестоко с пушката си по кучетата динго. Александра затича надолу по хълма и мина покрай конете, завързани в края на дърветата. Борбата приключи, когато дивите кучета се разпръснаха в мрака. Дейвид викна кучетата при себе си и ги прегледа.

— Ранен ли си Дейвид? А има ли ранени кучета? — извика Александра.

Дейвид говореше на кучетата, докато ги преглеждаше, след това й отговори.

— Не, добре съм. Кучетата са ухапани тук-там, но във всеки случай те нанесоха повече рани, отколкото получиха.

Като следваше посоката, от която идваше гласът му, Александра го откри, като той и кучетата едва се различаваха сред мрака и облаците прах.

— Има ли нещо, с което мога да помогна?

— Не — отговори той обезверен. — Може да се окаже така, че никой да не е в състояние да помогне, Александра. Ще оседлая един кон и ще ида след овцете да видя дали ще мога да ги открия, щом настъпи денят.

— Може би не са отишли надалеч — предположи тя с надежда.

— Може би, но не е много вероятно. По начина, по който се втурнаха да бягат, несъмнено вече са изминали доста мили. Ще се върна, щом разгледам наоколо.

Заедно с кучетата, той тръгна към конете. Александра се върна в бивака, където запали огъня и напълни канче с вода, чувайки чаткането на отдалечаващите се копита. Изпи чая си, докато чакаше да настъпи денят.

Щом слънцето изгря, тя слезе надолу по хълма, оглеждайки цената на опустошението. Седем мъртви кучета динго и една овца с разкъсано гърло лежаха върху земята. Коловете и въжетата от временната кошара бяха разхвърляни на всички страни, а широката пътека, която стадото беше направило в земята, беше осеяна с мъртви овце, стъпкани в суматохата.

След като прибра коловете и въжетата, Александра заведе конете в бивака. Оседла коня си и натовари багажа върху другите, подготвяйки всичко в случай, че Дейвид поиска да тръгнат веднага след стадото, когато се върнеше.

Час по-късно тя го зърна в далечината, подкарал овце към бивака. Когато го видя ясно, сърцето й се сви. Овцете не бяха повече от петдесет. Тя сложи канчето с вода върху горещата жарава и направи чай за Дейвид.

Керък влезе в бивака, като силното му, красиво лице бе помрачено. Докато пиеше чая, той говореше със спокоен, примирен глас, като й разказваше какво беше открил. В по-голямата си част овцете се бяха запазили като стадо, докато бяха бягали на изток няколко мили. След това пред една каменна скала, издигаща се внезапно насред терена, стадото се бе разделило. Част от овцете бяха отишли на север, а останалите на югоизток, като всички продължаваха да тичат.

— Поради това — заключи той, — ще изгубя почти половината си стадо. Когато преодолеят уплахата си и спрат да бягат, те ще започнат да се събират на групички, тъй като не обичат да бъдат сами. Но те ще бъдат разпръснати на две места, които се намират твърде далеч едно от друго.

— Не можеш ли да прибереш едната част, а после другата.

— Не, ще ми трябват няколко дни да събера само едната част. В това време другите ще са се разпръснали твърде далеч, за да могат да бъдат открити.

— Или ще умрат от жажда — замисли се Александра.

— Така е. Тези, които не попаднат случайно на вода, ще загинат, тъй като те не могат да я намират от разстояние, както би могъл да направи човек върху кон. Е, трябваше да наема овчар тази година, но каквото е сторено, е сторено.

— Как са се разделили овцете пред скалата, по равно ли?

— Не, като се има предвид пътеката, която са направили, повече от половината са тръгнали на север — каза Дейвид. Той изпи чая докрай, след това явно пропъди угризенията на съвестта си, докато се изправяше. — Именно след тях ще тръгна. Ако успея да открия повечето овце и ако агненето е сравнително добро през идната пролет, след година-две ще имам отново голямо стадо.

— Това означава една или две загубени години — отбеляза Александра.