Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Така е, но както казва Пат, който не иска да рискува, да не се захваща с овцевъдство. Какво ще кажеш, ако те оставя с онези овце там и конете? Кучетата динго няма да дойдат отново, а аз ще се върна след няколко дни.

Александра се изправи, като тръсна глава.

— Не, не искам да оставам тук. Ще тръгна след овцете, които са се отправили на югоизток, Дейвид.

— И дума да не става, Александра — отсече той твърдо. — Знаеш много добре, че не можеш да се скиташ тук сама.

— Няма да се скитам, а ще събирам овцете. А няма да бъда сама, тъй като някои от кучетата ще бъдат с мен.

Дейвид пропусна забележката й, повтаряйки, че ще бъде сама. Припомни й свои преживявания, когато загубил пътя към Уайамба и за малко не загинал. Тя изтъкна, че е вървял пеша и без достатъчно запаси от вода и храна, докато тя ще язди и ще разполага с всичко необходимо.

Докато спореха, Дейвид настояваше, че тя можеше да се изгуби.

— Не, Дейвид, няма да се загубя — отвръщаше му тя. — Ти ми каза, че главната кошара се намира на север от тук, до потока Тибубура, а овцете са на югоизток. Аз просто ще събера всичките овце, които намеря, ще ги закарам на север към ручея и сетне ще тръгна нагоре по течението, докато стигна главната кошара.

Заставен да млъкне от пълното и логично разбиране на посоките и основните елементи на района, Дейвид се поколеба за миг, сетне отново се опита да я разубеди.

— Александра, тези овце не си заслужават риска.

— Рискът е незначителен и за мен си струва — каза му тя, обръщайки се към конете. — Да взема ли половината от товарните коне?

— Не, повече от един ще представлява бреме за теб, а и ще е по-добре аз да бъда с останалите. Но това е неразумно, Александра.

Обсъждането приключи, поне от нейна страна и тя свали товара от конете. Дейвид въздъхна, като й помагаше неохотно. Като прегледаха багажа, те извадиха екипировката, от която тя щеше да има нужда, заедно с кухненски прибори и храна за няколко дни. Александра си избра пушка и пищов, а Дейвид раздели прясното овнешко месо, увивайки го в брезент, след това опакова багажа във вързоп и го натовари на един от конете.

С пищов в колана си, Александра се качи на коня, като балансираше пушката върху предната част на седлото. Дейвид й подаде въжето на товарния кон, след това тръгна напред докато тя заслиза по склона. Той извика кучетата и избра половината, които щяха да вървят с нея.

Щом тя бе готова да тръгне, Дейвид се опита още веднъж да я разубеди.

— Може двамата с теб да отидем да съберем овцете, които се разпръснаха на север — предложи той. — Ако работим заедно, няма да отнеме много време, след това ще можем да видим другите.

— Не, ти знаеш много добре, че дори и да сме двама, ще ни отнеме почти същото време, колкото и ако си сам, Дейвид. Това е логичното разрешение на въпроса.

— Но то е и опасно. Внимавай, Александра.

— Ти също. Ще се видим в главната кошара след няколко дни.

Той кимна и се опита да се усмихне и докосна шапката си с ръка за довиждане. Александра обърна коня си и товарното животно тръгна след тях. Кучетата се колебаеха, поглеждайки към Дейвид, докато той не им даде знак да тръгнат след Александра. Те се затичаха да я настигнат, сетне тръгнаха покрай коня й, отправяйки се на изток.

Няколко часа по-късно, след като мина каменната скала, тя откри една дузина овце, наблъскани в един ров, встрани от отъпканата пътека, сторена от главната група овце. След като ги извади от рова, Александра завърза товарния кон и претърси всички дупки и шубраци наоколо.

Умните и опитни кучета схванаха какво прави и започнаха и те да търсят. От всички страни заблеяха овце, когато псетата ги откриваха на групички по две, по три или четири. Александра намери още, като ги караше към останалите и групата от животните растеше. Щом ги подкара пред себе си, повела отново товарния кон, животните бяха повече от петдесет.

Броят им растеше, докато тя караше бавно овцете и търсеше вода. Животните блееха от жажда, звук, който се чуваше на стотици ярда във всички посоки. Още малки групички и отделни овце бяха привлечени от него и от инстинкта им да се скупчват заедно, а и кучетата откриваха някоя и друга овца. Към залез-слънце, докато Александра ги караше към светлозелена растителност, която говореше, че наблизо има вода, тя вече беше събрала почти седемдесет и пет животни.

В центъра на зелената растителност имаше кална дупка, покрита с един-два инча топла, застояла вода, която напълно задоволи животните, но Александра отпи малко от бутилката с вода. След като изпъна въжето между фиданките, за да направи временна кошара, и вкара овцете в нея, Александра сготви набързо храна за себе си и кучетата, след това заспа край огъня.