Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

Александра стана преди изгрев-слънце и беше готова за тръгване, когато стана достатъчно светло, за да вижда. Тя се движеше по отъпканата пътека между шубраците и стадото бързо се увеличаваше. Малко овце скитаха по единично, тъй като животните се бяха намерили и се бяха събрали на групички от по една дузина и повече. Александра проверяваше от двете страни, докато кучетата влизаха далеч навътре по фланговете и докарваха овцете на групи.

На залез-слънце, когато спря до един малък водоем за нощувката, стадото вече наброяваше над четиристотин овце. След като овцете, кучетата и конете пиха вода, водоемът се превърна в течна и покрита с пяна кал, която не показваше никакви признаци, че ще се прочисти с часове. Александра трябваше да изпие малкото вода, останала в бутилката й, а за да направи временната кошара за по-големия брой овце трябваше да използва цялото въже.

Докато палеше огъня и готвеше вечерята, тя видя, че на следващия ден ще трябва да заколи един овен. Овнешкото вече намирисваше силно и беше повечето кости и хрущяли. Направи питка и свари малко грах и ориз за себе си, а месото изпече за кучетата. Те бяха още гладни и след като го изгълтаха набързо и душеха за повече, ръмжейки едно срещу друго, оспорвайки си жилавите сухожилия и кокалите.

Още от първите няколко минути, след като се отправи на път на следващото утро, стадото растеше стремително. Пътеката, която овцете бяха направили, започна да се губи, докато съвсем изчезна, но Александра знаеше, че върви по следите на основната група овце поради броя на животните, които намираше. Те се бяха събрали в още по-големи групи и се присъединяваха към стадото на цели дузини.

Като излизаха от храсталаците и рововете от двете страни на пътеката, овцете бяха полудели от жажда и блееха жално. Някои от тях бяха толкова слаби, че нямаха сили да блеят езиците им бяха подути в отворените им уста, докато те се препъваха сред шубраците, бързайки да се присъединят към стадото. С някои от овцете, които се намираха в поносимо състояние и други, които едвам стояха на краката си, стадото ставаше все по-трудно за управление и се движеше изключително бавно.

Към средата на следобеда стадото вече беше прекалено голямо, за да може Александра да преброи овцете точно, но тя беше сигурна, че те са повече от седемстотин. Беше почти невъзможно да бъдат контролирани, но кучетата настървени връщаха овцете, които се опитваха да се отклонят, но те се движеха все по-бавно и по-бавно. Когато пресичаше едно ниско възвишение, Александра забеляза тъмнозелено парче земя и обърна стадото към него.

Щом овцете надушиха водата, Александра трябваше да заобиколи стадото и да застане пред него, за да забави хода му, тъй като беше вероятно по-слабите овце да бъдат прегазени. Стадото се разкъса, като овцете тичаха като обезумели към водата. Тя представляваше малък поток от изворна вода, която потъваше в изсъхналата почва на малко разстояние след източника си, и имаше място само за няколко десетки овце. Александра яздеше между тях, като гонеше от водата напоените овце, за да могат на тяхно място да застанат следващите.

Кучетата лочеха лакомо и бързо, като същевременно се нахвърляха срещу овцете, помагайки на Александра да ги прогонва, за да не настъпи бъркотия. Част от стадото започна да се изтегля от водата и да пасе тучната трева около нея, като постепенно натрупването намаля и по-слабите животни намериха място, за да пият и те. Щом и последната овца се махна от водата, Александра отиде и пи от началото на извора.

След като спъна конете си с въжета, тя направи бивак. Сетне си даде сметка, че непрекъснато отлага изключително неприятната задача да заколи овен. Като събра сили и преодоля гнусливостта си, тя приготви необходимите неща.

На известно разстояние от потока, намери дърво с удобен клон за окачване на заколеното животно, където да го одере и почисти. Изкопа дупка в земята за вътрешностите, след това взе въжето, ножовете и брезента. Най-тежкият наличен уред бе брадвичката и тя я сложи под дървото при другите неща.

Кучетата наблюдаваха приготовленията, очевидно усещайки, че не след дълго ще има пир с прясно печено овнешко месо, и когато тя тръгна между овцете, те я последваха. Като ги разглеждаше отгоре, Александра си мислеше, че ще бъде срамно да убие някое животно, което е било измъчвано от жажда. В същото време изпитваше вътрешно съпротивление да избере първото й попаднало животно, тъй като всички те някак си вече й бяха близки.