Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

На следващата сутрин, щом се показа първият лъч на изгрева, тя подкара овцете на север. Когато няколко часа по-късно забеляза яркозелено петно, Александра остави стадото и отиде натам. Сред дърветата беше останало само парче кална земя, чиято повърхност бе пресъхнала в лабиринт от пукнатини. Следобеда забеляза свежа растителност в северозападна посока и отиде до нея, за да открие друга пресъхнала от летните горещини водна дупка.

На залез-слънце на север до хоризонта се виждаха само сиво-кафяви и тъмнокафяви парчета изсъхнала земя и изгоряла от слънцето растителност. В една широка, пясъчна долина, Александра направи временната кошара, завързвайки въжетата между разпръснати тук-там малки дръвчета. Жадните овце блееха печално в знак на протест, докато влизаха неохотно в кошарата, подкарвани от Александра и кучетата.

Другите животни молеха за вода, като кучетата скимтяха, а конете бяха толкова жадни, че не можеха да правят нищо друго, освен да ръфат оскъдната кафява и прашна трева, която растеше близо до дърветата. Александра се опита да не обръща внимание на засилващата й се жажда, докато събираше дърва за огъня. След като го напали, тя извади шишето с вода и тенекиената чиния.

Кучетата я наобиколиха нетърпеливо, лакомо гълтайки водата, която тя насипа на два пъти в чинията. Отиде до конете и даде на всеки един от тях по една пълна догоре чиния с вода и течността свърши. Твърде жадна, за да яде и спи, тя опече само едно парче месо за кучетата и сетне седна край огъня в очакване на изгрева.

На следващото утро беше по-лесно да се карат овцете да вървят бързо, тъй като те бяха прекалено жадни, за да ядат и не правеха никакви опити да пасат. По-късно същата сутрин забеляза място с растителност, която говореше, че там през някои сезони има вода, но не направи никакъв опит да провери, като пазеше собствените си сили и тези на конете. Пред нея се ширеха само сухите, вълнообразни хълмове, покрити с прегоряла от слънцето растителност, и Александра се питаше дали животните ще оживеят след още една нощ без вода. Собствената й жажда предизвикваше безмилостни страдания, устата й бе пресъхнала, а устните й напукани. Но решимостта й беше непрекъснат източник на енергия, докато животните щяха да свършат мъките си, като се предадат и легнат да умират.

Когато следобеда горещината стана непоносима, овцете забавиха ход. По-старите и по-слабите постепенно изостанаха в края на стадото и Александра трябваше да размахва камшика си през няколко минути, за да ги накара да се движат. Кучетата също се изтощаваха все повече и повече, като дишаха задъхано с увиснали навън езици. Конете се намираха в същото състояние, движейки се тежко с бавни и провлечени стъпки.

Александра разбираше, че може да загуби всичките овце, ако прахосва енергията си, борейки се слепешката да спаси всяка една от тях, но тя не желаеше да се раздели с нито едно от животните. Като размаха камшика си над овцете, които се движеха едвам, тя ги връщаше обратно в стадото. Всеки път щом някоя стара овца или овен, клатушкайки се едва-едва излизаше от стадото, тя крещеше с прегракнал глас на някое от кучетата и му даваше знак да върне обратно изостаналото животно.

Съсредоточила вниманието си върху стадото, тя поглеждаше по-рядко пред себе си. Когато вдигна глава, тя забеляза някакво петно с по-различен цвят в далечината, но потисна надигащата се в нея надежда, страхувайки се от разрушителния удар от разочарованието, ако грешеше. Като сдържаше желанието си да погледне отново, тя впери поглед в овцете сякаш за цяла вечност, като размахваше камшика и държеше стадото накуп. Сетне тя вдигна очи отново и видя пред себе си широка ивица от блестяща, яркозелена растителност, която се простираше от изток на запад до хоризонта.

Тя нямаше сили да се радва, тъй като последните няколко мили бяха истинска борба да накара овцете да вървят, като няколко десетки от тях залитаха под изгарящите лъчи на слънцето. Много падаха внезапно, сетне залитайки се изправяха на крака едва-едва, щом Александра размахаше камшика над главите им. Изтощените кучета се движеха апатично напред-назад, когато тя ги засипваше с прегракналия си дрезгав глас, изпращайки ги да върнат овцете, които се бяха отделили от стадото отпред.

Когато прехвърляха последното ниско възвишение преди ручея, овцете надушиха водата, което доведе до нова криза. Стадото се задвижи на вълни, като овцете, които можеха, се затичаха стремително напред. По-слабите се запрепъваха и падаха в бъркотията, подложени на непосредствената опасност да бъдат стъпкани. Александра викна на кучетата и ги прати в предната част на стадото, а тя яздеше през него размахвайки с камшика, за да си проправя път.