Аарон Флетчър - Птиците свиват гнезда

— Щом това му е оплакването — каза Дейвид, — тогава Адолариъс ще бъде щастлив до края на дните си в моята северозападна кошара. Тя е изолирана и пасищата са оскъдни, така че в тях никога няма да имам повече от едно стадо.

— Адолариъс ще се зарадва да чуе това, а освен това, най-големите от момчетата му ще работят в главната кошара. Ще трябва да им плащаш надници за помощници, но имаш предостатъчно пари в банковата си сметка.

— Дори още повече, тъй като у Хинтън открих кесия с доста пари. Освен това, видя и плячката, която разбойниците носеха със себе си. — Дейвид разклати канчето с рома и го изпи. — Дори този ром е от техния грабеж, а на мен не ми харесват подобни придобивки.

— Разбирам те, но по право те са твои, Дейвид. Не могат да бъдат върнати на истинските им собственици, а ти заслужаваш повече за това, че прати тези трима бандити в ада, където им е мястото. Ако имаш излишни пищови и пушки, ще бъда повече от доволен да ги разменя срещу овце. Оръжието на някои от моите хора е толкова старо и ръждясало, че не върши никаква работа.

Дейвид се усмихна многозначително и заведе приятеля си в колибата. Когато разтвори багажа с оръжието, Пат възкликна учудено.

— Та ти можеш да въоръжиш цяла рота войници, Дейвид! Покажи ми колко от тях можеш да ми дадеш, и срещу това ще ти предложа честна сделка.

Дейвид остави няколко пищова и пушки за себе си и посочи към останалите. С широка радостна усмивка върху брадатото си лице, Пат огледа оръжието и Дейвид го изнесе отвън. После увиха пушките в брезент, готови да бъдат натоварени на коня на Пат на следващата сутрин. В това време Александра ги извика за вечеря.

Беше краят на лятото, оставаха само няколко дни до началото на март, но градината все още даваше зеленчуци. Така че за гарнитура към овнешкото и питата Александра беше приготвила пресен грах, моркови и картофи, както и салата от маруля и краставици. Яденето беше отлично приготвено и Пат направи комплимент на Александра, като отбеляза също колко добре върви градината.

— Това се дължи на Александра — каза му Дейвид. — Благодарение на познанията й по градинарство и на упорития й труд имаме достатъчно зеленчуци за зимата в избата, които да стигнат за доста хора, както и няколко бушела със сушен фасул и грах.

— Ако семейството на Бодънхем дойде при вас, зеленчуците няма да пропаднат — пошегува се Пат. — Гърбовете на конете ми са се разтегнали от носене на провизии за тази банда, която обича да си похапва добре.

Дейвид и Александра се засмяха и темата на разговора се прехвърли към времето. Обикновено в края на лятото, когато растителността беше изгоряла от слънцето, мълниите от сухи и гръмотевични бури предизвикваха страхотни пожари, които се разпространяваха на много мили със скоростта на вятъра, опустошавайки всичко по пътя си. Тази година имаше само ограничени тревни пожари и Пат се надяваше, че положението ще се запази така, докато дойдат есенните дъждове.

След като се нахраниха, Пат отиде до купчината с багажа му, който се състоеше от седлото, увитото одеяло и провизиите, и донесе обратно при огъня голяма кожена торба. Извади хартия, шише с мастило и писалка и предложи на Александра ако иска, да напише писмо до семейството.

Александра му благодари с чувство на признателност и пое материалите за писане, а мъжете продължиха да разговарят. Пат повдигна въпроса за оръжието, като обясни как вижда сделката.

— Ако смяташ да наемеш Адолариъс и дружината му — каза той, — ще ти изпратя с него три хиляди овце и провизии, които ще ти стигнат до следващата доставка през пролетта. Ще гледам повечето от овцете да са млади, които ще се агнят.

— Струва ми се напълно честно, Пат.

— Още не съм свършил, Дейвид. Оръжието е дефицитна и ценна стока тук, а овцете са евтини. Затова ще ти дам още шест телни крави и една дузина прасета. Коне имаш предостатъчно, така че ще имаш всичко необходимо за полагането на една добра основа.

— Според мен това, което ми даваш, е прекалено много, Пат.

— Не е съвсем така. Самият ти знаеш, че една хубава двуцевка стига до 40 гвинеи, а аз имам предостатъчно добитък и прасета. Щом се върна тук за сватбата ти, ще докарам каруците и хора, да прокарат пътека. Идната пролет, ако всичко върви добре, ще имаш над 12 хиляди овце, и ще бъде безсмислено да ги караш при мен за стригането.

— Това е така, а с каруците могат да се докарат провизиите за следващата година. Ще имам нужда обаче от навес за стригане, бараки за хората, които ще се занимават с това, както и склад за провизиите.