Пат дръпна юздите и слезе от коня, като свали шапка, за да поздрави Александра. Здрависа се с Дейвид, след което зяпна учуден, когато видя колко работа бе свършена.
— Дейвид, когато решиш нещо, действаш бързо, а? — отбеляза той през смях. — Изобщо не очаквах да си напреднал толкова много.
— Корли и Юли се оказаха изключителни помощници, Пат. Обсъдихме въпроса заедно с Александра и решихме, вместо малки сгради, които да ни вършат работа само за момента, да построим големи и стабилни, с перспектива за бъдещето.
— Аха, разбирам, освен това, виждам, че постройките ще бъдат добри. Веднага се забелязва, че си инженер с познания за лостове и други такива неща. Някои от тези греди сигурно тежат един тон и аз не бих се опитал да ги преместя, ако нямам половин дузина, ако не и повече яки мъже, които да ми помагат.
— Използвах наклонени плоскости и лостове, за да ги повдигна и сложа в основите, но не съм се опитвал да поставя отвесните подпори. За това ще трябва система от скрипци и въжета, както и няколко мъже, които да теглят въжетата.
— Ами, докарал съм ти и двете неща — каза Пат, — както и рамков трион за разрязване на трупите на дъски и всичко друго, от което ще имаме нужда. Каруците са на около пет-шест мили и ще бъдат тук час-два преди залез-слънце. Съгласен ли си сватбата да бъде утре?
Двамата мъже се обърнаха към Александра, тъй като тя трябваше да реши.
— Добре, нека да е утре сутринта — отговори тя. — Ще бъда заета тази вечер с приготвянето на храна за всички и ще…
— Не, не — прекъсна я Пат, като се усмихваше и клатеше глава. — Мъжете си готвят сами, а Майра ще сготви за семейството ми. Ще ви бъде тежко да готвите за цялата банда, а и аз няма да позволя. Носим всичко необходимо за едно добро хапване след сватбата и мъжете ще го приготвят. Вие трябва да се радвате на събитието, а не да работите като вол.
— Това е много мило и тактично от твоя страна — каза му Александра, — но аз настоявам ти и семейството ти да се храните с мен и Дейвид. Вечерята ще бъде готова, щом пристигнете.
— Е, добре — отговори Пат, доволен от подреждането на нещата. — Майра чака с нетърпение да се запознае с вас и по този начин ще има достатъчно време да ви гостува. Сега ще е по-добре да се върна и да пресрещна каруците.
Той отново се поклони на Александра, след това се качи на коня си и потегли. Дейвид се върна на постройките, а Александра тръгна да приготвя отрано вечерята. Щом свърши, Дейвид отиде до умивалника при ручея, за да се обръсне и посрещне гостите.
Късно следобед те се показаха на хоризонта, като двама от помощниците вървяха отпред и посичаха храстите и фиданките по пътя. Пат и още трима мъже яздеха след момчетата, следвани от две каруци, теглени от коне. Най-отзад трети помощник водеше добитъка и прасетата. Те приближаваха хълма, а зад себе си оставяха утъпкана пътека, която се виеше като панделка по хълмистия терен. Налице бе средството за връзка и контакти, което стигаше навътре в Пустошта и фермата Тибубура вече не беше изолирана от външния свят.
Дейвид и Александра поздравиха гостите в подножието на хълма, като овцевъдите и помощниците се кланяха несръчно и заекваха, докато й бяха представяни. Двете с Майра Гарити веднага се харесаха една друга, още докато си размениха сърдечни любезности, след което Майра запозна Александра с децата си.
Овцевъдите спряха каруците близо до кошарата и вкараха добитъка и прасетата в готовите и очакващи ги обори. Семейството на Гарити отиде към колибата заедно с Дейвид и Александра. Докато Александра завършваше приготвянето на вечерята, Майра и децата й помагаха, а мъжете седнаха да разговарят на канче ром. Пат отново отбеляза какъв късмет имал Дейвид с Александра.
— Сякаш съм открил златна планина — съгласи се Дейвид, — с тази разлика, че тя е по-скъпоценна и от най-огромното количество злато. Тя се чувства щастлива тук, но аз зная, че чака с нетърпение да получи отговор от семейството си.
— Навярно съвсем скоро ще има отговор — каза Пат. — Ездачът, когото изпратих в Сидней, е с добър кон. Ако не се случи нещо непредвидено, трябва да бъде тук до четири-пет седмици. Казах му да изчака отговора на семейство Хамънд, и ако нещата вървят добре, той трябва да се върне обратно тук някъде към края на есента.
Пат обясни, че пратеникът също така носи доклад до главния съдия за тримата разбойници.
Щом се стъмни, те вечеряха, като Майра и Александра разговаряха за дивите кучета динго. Аборигенката каза, че те са нещо повече от обикновена заплаха за овцете. На разваления си английски, тя обясни, че кучетата динго имат важна роля в Пустошта.
Читать дальше