Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Нямам нито майка, нито баща.

Макар и не буквално, това по същество бе истина. Фреди се взираше съчувствено в Джереми и очевидно искаше да научи повече подробности. Джереми бързо смени темата, като забеляза, че събирането на картофите в чували трябва да е уморителна работа. Оттук започна дълъг разговор — Фреди изглеждаше доволен, че е намерил заинтересован слушател за оплакванията си от фермерската работа.

Джереми взе един празен чувал от струпаните между браздите. После Фреди го заведе при разкопания лук и му помогна да напълни половината от чувала си, докато му разказваше, че били наели ратай да им помага в полската работа, но една нощ преди няколко седмици внезапно ги напуснал.

— Отишъл е да търси злато — продължи Фреди, като се връщаха към картофите. — Мнозина от наемните работници постъпват така и татко му беше платил в аванс, за да го задържи. Татко смята, че е отишъл в Юрика, защото там са открили ново златно находище. Само на един ден езда е оттук, на изток от главния път, и баща ми отиде да го търси, за да си вземе парите обратно.

— Успя ли да го намери?

— Не — поклати глава Фреди. — Татко каза, че било само загуба на време да го търси между стотици хора, които копаят в най-различни посоки. Имало и много чужденци, дето не знаят и дума английски. Затова баща ми се върна. — Фреди посочи една бразда. — Виж, там има едри картофи.

Отидоха до браздата и започнаха да пълнят чувала с картофи, а Фреди подхвана разказа за друго събитие, което му е отворило допълнителна работа. Каза на Джереми, че семейство Фелпс, собствениците на съседната ферма, заминали за Батхърст на погребението на техен роднина. Докато те отсъстват, семейството на Фреди се заело с основните работи в съседната ферма.

— А защо са заминали всички от семейство Фелпс? — заинтересува се Джереми.

— Татко казва, че умрелият им роднина трябва да е оставил доста пари — обясни Фреди, — и оттук тръгнаха всички, за да получат изцяло каквото им се полага. Но на нас това ни създаде много работа. Татко ходи заедно с мама, сестра ми и брат ми по два пъти на ден във фермата на Фелпсови и вършат какво ли не.

Джереми хвърли поглед към пътя, обезпокоен да не би семейството на Фреди да се връща вече. Старият Каргил едва ли щеше да е толкова щедър колкото сина си. Вдигна тежкия чувал и го понесе към оградата, продължавайки да разговаря с Фреди.

— Това ти е отворило много работа — съгласи се Джереми, — но всичко ще свърши, когато се върне семейство Фелпс.

— Вярно е — потвърди Фреди. — Трябва да си дойдат след три дни и дано не се забавят.

Щом момчетата стигнаха до оградата, Джарбо прекоси пътя и пое чувала от Джереми. Метна го на рамо и благодари на Фреди.

— Давам ви ги от сърце — увери ги момчето. — Пък и малко се намали от моята работа. — После се обърна към Джереми с усмивка: — Ако ти се случи да дойдеш пак насам, спри да ми се обадиш.

— Непременно — искрено му отвърна Джереми, защото момчето му харесваше. Прехвърли се през оградата, взе одеялото и торбата си и като пое след Джарбо, помаха с ръка. — Довиждане, Фреди.

Момчето също помаха за сбогом, ритна буца пръст и унило тръгна през градината, за да продължи работата си. Джарбо повдигна леко чувала на рамото си и като прецени тежестта му, кимна със задоволство.

— Ти си добър спътник, Джереми. На мене момчето нямаше да ми даде и един картоф, да не говорим за цял чувал.

— Можех да взема и повече, но се боях да не се върне баща му — отвърна Джереми и сподели какво му бе казал Фреди за отсъствието на семейство Фелпс от съседната ферма. — И ще се върнат чак след три дни — завърши той.

Джарбо се усмихна доволен.

— Ще си намерим място за лагеруване наблизо и ще почакаме да се стъмни. Фермите тук са големи и няма защо да се боим, че може да вдигнем шум. В другите ферми няма да се чуе, дори и някое куче да залае по нас.

Джереми кимна в съгласие. Бяха в западния край на предпланините, а Сините планини изпълваха хоризонта на изток. В този район имаше големи ферми и пасища, където се угояваха за пазара овце и добитък. Пасищата на Каргиловата ферма бяха отдясно на пътя, а отляво се простираше обрасло с храсти пасище за добитък, към което нямаше никаква постройка. Малко по-нататък пътят завиваше наляво.

Докато вървяха по завоя, Джереми забеляза, че границата между фермите на Каргил и Фелпс е малък поток с дървета по двата бряга. Потокът водеше към залесен хълм на по-малко от два километра. При мостчето над потока Джарбо и Джереми свърнаха от пътя и се отправиха към хълма. Брегът се изкачваше постепенно към гората, потокът бълбукаше и се плискаше върху камъните.