Мишел Уелбек - Възможност за остров

Продадох „Бентли“-то, което твърде много ми напомняше за Изабел и чиято претенциозност започваше да ме притеснява, и си купих „Мерцедес 600 SL“ — също скъпа, но по-скромна кола. Всички богати испанци караха „Мерцедес“ — те не бяха сноби, пилееха пари умерено; освен това кабриото е по-удобно за сваляне на мадами — тук ги наричаха chicas, което ми харесваше. Обявите във вестник „Вос де Алмерия“ бяха пределно ясни: piel dorada, culito melocoton, guapisima, boca supersensual, labios expertos, muy simpatico, complaciente 35 35 Златист тен, дупе като праскова, много красива, чувствена уста, опитни устни, много симпатична, доставяща удоволствие (исп.). — Б.пр. . Много красив език, изразителен, естествено пригоден за поезия — почти всичко се римува. За онези, които трудно си представяха описанието, имаше барове с проститутки. Физически момичетата бяха готини, отговаряха на обявата, спазваха уговорената цена, за останалото какво да кажа… Те включваха телевизора или касетофона твърде високо, намаляваха максимално светлината, с една дума, опитваха се да се абстрахират; ясно, че не им беше в кръвта. Разбира се, можеше да ги накараш да намалят звука или да увеличат светлината; в крайна сметка очакваха бакшиш и всичко имаше значение. Сигурно има хора, които се кефят от този вид отношения, представях си как изглеждат, но просто аз не бях като тях. Освен това повечето бяха румънки, беларуски, украинки, тоест идваха от ония абсурдни страни, възникнали след разпадането на Източния блок, а не може да се твърди, че комунизмът особено е развил сантименталността в човешките отношения; общо взето, у бившите комунисти господства грубостта — в сравнение с тях Балзаковото общество, родено от разпадането на монархията, изглежда чудо на милосърдието и кротостта. Добре е да не се доверяваме на доктрините за всеобщо братство.

Едва след като Изабел си отиде, открих истинския свят на мъжете по време на патетични странствания по почти пустите магистрали на Южна и Централна Испания. Освен през уикенда и в началото на сезона на отпуските, когато се срещат семейства и двойки, магистралите са най-вече мъжки свят, населен с търговски представители и шофьори, груб и тъжен свят, в който единствените достъпни издания са порно и автосписанията, където пластмасовата поставка, предлагаща DVD на клиентите, с надпис „Tu mejores peliculas“ 36 36 Твоите най-добри филми (исп.). — Б.пр. , обикновено само дава възможност да попълниш колекцията си с Dirty debutantes 37 37 Мръсни дебютантки (англ.). — Б.пр. . Малко се говори за този свят и е истина, че няма кой знае какво да се каже; там не се експериментира никакво ново поведение, той не може да предостави никаква свястна тема на светските списания, с една дума, той е неизвестен и никак не губи от това. През тези няколко седмици не завързах никакво мъжко приятелство и дори не се почувствах близък с някого, но няма значение, в този свят никой не е близък с никого и дори намусеното съучастие на уморените сервитьорки със залепнали към увисналите им гърди тениски с надпис „Naughty girl“ можеше, знаех го много добре, само по изключение да доведе до някое платено и винаги твърдо бързо чукане. Евентуално можех да вляза в спор с някой тираджия и да остана без преден зъб на някой паркинг сред газьолни изпарения; май че това беше единствената възможна авантюра, която ми се предлагаше в този свят. Живях по този начин малко повече от месец, изпотроших хиляди евро, за да плащам чаши с френско шампанско на тъпи румънки, които само след десет минути бяха готови да ми правят свирка без презерватив. На Средиземноморската магистрала, и по-точно на южния изход от Тотана, реших да сложа край на тягостната си екскурзия. Бях оставил колата си на последното свободно място в паркинга на хотел-ресторанта, където влязох да пийна една бира; обстановката с нищо не се отличаваше от всичко, което бях видял през последните седмици; постоях десетина минути, без истински да спра вниманието си на каквото и да е, като чувствах само глуха, обща умора, от която движенията ми ставаха по-несигурни и по-мудни, както и някаква тежест в стомаха. Като излязох, разбрах, че един „Шевролет Корвет“, паркиран напреко, ми пречеше да маневрирам с колата си. Перспективата да се върна на бара, за да търся собственика, ме отчая; облегнах се на бетонния парапет, опитвайки се да схвана цялата ситуация и най-вече пушейки цигара след цигара. Сред всички спортни коли на пазара „Шевролет Корвет“-ът с безполезно и агресивно мъжествените си линии, с липсата на истинско техническо благородство и с умерената си цена несъмнено отговаря най-добре на понятието „гъзарска кола“. Кой знае на какъв як андалуски мачо щях да попадна? Като всички от своята порода тоя тип навярно разбираше от коли и значи прекрасно си даваше сметка, че моята кола, макар и по-незабележима от неговата, беше три пъти по-скъпа. Паркирайки така, че да ми попречи да изляза, той беше демонстрирал не само мъжествеността си, но и голяма доза социална ненавист и можех с право да очаквам най-лошото. Бяха ми нужни четирийсет и пет минути и половин пакет „Кемъл“, за да събера кураж и да се върна в заведението.