Мишел Уелбек - Възможност за остров

Обичайното възмущение, предизвикано от тези снимки, бързо избледняло и разпространението на евтаназията, предприемана по предписание на лекарите или доброволно, разрешило проблема през следващите десетилетия.

На хората било препоръчано животописът им да бъде възможно най- завършен — според тогавашното схващане, че последните мигове от живота се съпътстват от някакво откровение. Най-често цитираният пример е този на Марсел Пруст, чийто първи рефлекс, когато почувствал наближаването на края си, бил да се втурне към „По следите на изгубеното време“, за да запише впечатленията си едновременно с настъпването на смъртта.

На практика малцина имали тази смелост.

Подготовка, снимки, монтаж, скромно рекламно турне („ДВЕ МУХИ ПО-КЪСНО“ излезе едновременно в повечето европейски столици, но аз посетих само Франция и Германия): общо бях отсъствал около година. Първата изненада ме чакаше на летището в Алмерия: посрещна ме група от петдесетина души, скупчени зад огражденията в коридора на изхода и размахващи тефтерчета, фланелки и афиши за филма. От първите цифри вече знаех, че филмът, зле приет в Париж, беше предизвикал фурор в Мадрид — както впрочем и в Лондон, Рим и Берлин; бях станал европейска звезда.

След като групата се разпръсна, забелязах Изабел свита на стол в дъното на салона за посрещачи. Нов шок. Облечена с панталон и безформена фланелка, тя присвиваше очи в моята посока с някаква смесица от страх и срам. Когато се приближих на няколко метра, тя се разплака, сълзите течаха по бузите й, а тя дори не се опитваше да ги избърше. Беше напълняла най-малко с двайсет кила. Този път дори лицето й не беше пощадено: подпухнала, зачервена, с чорлави и мазни коси, тя беше ужасна.

Естествено, Фокс полудя от радост, скочи във въздуха, половин час близа лицето ми. Чувствах, че това не е всичко. Тя отказа да се съблече пред мен, бързо се появи наново, този път с анцуга, който слагаше за сън. В таксито, което ни отвеждаше от летището, не бяхме разменили нито дума. Празни бутилки от коняк „Коентро“ се търкаляха по пода на спалнята; като изключим това, къщата беше разтребена.

През цялата си кариера не съм преставал да говоря за опозицията между еротизма и нежността, бях играл всякакви персонажи: момичето, което си пада по групов секс, но същевременно поддържа целомъдрена, чиста, сестринска връзка с любовта на живота си; полуимпотентният льохман, който я приема такава, каквато е; груповият ебач, който се е възползвал от ситуацията. Консумацията, забравата, нищетата. Бях карал цели зали да се пукат от смях с подобни сюжети; е, от всичко това бях спечелил доста значителни суми. Но този път бях пряко засегнат, осъзнавах напълно ясно, че подобно противопоставяне между еротизма и нежността е най-голямата гадост на нашата епоха, една от онези, които подписват окончателната смъртна присъда на всяка цивилизация. „Не е смешно, копеле…“ — повтарях си аз с тревожна насмешка (защото фразата непрекъснато се въртеше в главата ми, не можех да се отърва от нея и осемнайсетте таблетки атаракс не промениха нищо, в крайна сметка трябваше да се оправям с пастис и транксен 32 32 Атаракс, транксен — успокоителни лекарства; пастис (фр.) — мастика. — Б.пр. ). „А ако обичате някого заради красотата му, обичате ли именно него? Не, защото ако дребната шарка, пощадила живота му, унищожи красотата му, ще унищожи и любовта ви!“ 33 33 Паскал, Влез. Мисли, пр. Лилия Сталева. С., „Захарий Стоянов“, 2005, с. 442. — Б.пр. Паскал не е знаел какво е „Коентро“. Вярно е, че понеже е живял във време, когато телата били излагани на показ много по-малко, той е надценявал значението на красотата на лицето. Най-лошото беше, че Изабел ме привлече най-напред не с красотата си; интелигентните жени винаги са ми го вдигали. Всъщност интелектът не е много полезен в сексуалните отношения, на жената той служи само за едно: да разбере кога е най-подходящият момент да си сложи ръката на хуя на мъжа на обществено място. Всички мъже обичат това, то е израз на властта на маймунския самец, някакъв атавизъм от този род, глупаво е да се пренебрегва; трябва само да се подбере моментът и мястото. Някои мъже предпочитат свидетел на неприличния жест да бъде жена; други, които си падат малко педали или са много властни, предпочитат да ги гледа мъж; трети се наслаждават най-вече на съучастническия поглед на друга двойка. Някои предпочитат влака, други — басейните, трети — нощните клубове и баровете; интелигентната жена знае всичко това. Аз лично имах хубави спомени с Изабел. Към края на нощта успях да достигна до по-приятни и почти носталгични мисли; през това време тя хъркаше до мен като крава. Призори си дадох сметка, че и тези спомени бързо ще изчезнат; именно тогава избрах пастистранксена.