Карлос Сафон - Среднощният дворец

Момчето прехвърли в ума си няколко възможности и накрая реши да се отправи на запад към бреговете на река Хугли. Там хиляди поклонници се потапяха в свещените води на делтата на Ганг, търсейки очищение от небесата, макар че в повечето случаи получаваха в замяна треска и болести.

Без да се обърне да погледне развалините на опожарената къща, Майкъл закрачи под знойното слънце, като заобикаляше гъмжилото по улиците с неспирната му глъчка от пазарлъци, кавги и нечути молитви. Гласът на Калкута. На двайсетина метра зад момчето някаква фигура, загърната с тъмна наметка, изникна от завоя на една уличка и го последва сред многолюдната тълпа.

Иън отвори очи с абсолютната увереност, че упоритото му безсъние едва ли му е позволило повече от няколко часа почивка, и то само благодарение на умората, обзела го след последните напрегнати събития. Съдейки по светлината, която къпеше стаята в западната кула в къщата на инженера, момчето прецени, че денят е към средата на следобеда. Вълчият апетит, който го измъчваше призори, сега го връхлетя отново с пълна сила. Както обичаше да се шегува Бен, пародирайки словата на писателя Тагор 18 18 Рабиндранат Тагор (1861-1941) — индийски писател, поет, философ, педагог, композитор и общественик. Лауреат на Нобелова награда за литература (1913). , чийто замък се издигаше недалече оттам, „когато стомахът говори, мъдрецът слуша“.

Иън се измъкна предпазливо от стаята и установи, че Шиър и Бен все още спяха като младенци. Той подозираше, че щом се събудеха, дори Шиър щеше да се нахвърли на първата годна за ядене храна, която ѝ попаднеше пред очите. За Бен пък изобщо нямаше съмнение. В този миг най-добрият приятел на Иън навярно сънуваше поднос, отрупан с какви ли не вкусотии и разкошен десерт от сладки чхена — смес от сок от лайм и горещо мляко, която направо влудяваше бенгалските лакомници.

Съзнавайки, че се е порадвал на по-продължителен сън от очакваното, Иън реши да излезе да потърси продоволствия, с които да засити себе си и приятелите си. С малко късмет, помисли си той, щеше да се върне още преди двамата да са успели да се прозеят.

Когато прекоси залата с макета на града и се отправи към витата стълба, със задоволство видя, че на дневна светлина къщата съвсем не изглеждаше толкова злокобна. На първия етаж цареше несмутим покой и Иън забеляза, че сградата имаше изключително добра изолация от външните температури. Не му бе трудно да си представи знойната жега, която мореше безмилостно отвъд тези стени, но къщата на инженера сякаш се намираше в страната на вечната пролет. Долу премина бързешком през няколко от галактиките на подовата мозайка и отвори вратата към външния свят, като се надяваше да не забрави комбинацията на необикновената ключалка, която охраняваше светилището на Чандра Чатърджи.

Слънцето грееше безжалостно над буйната градина. Водите на езерото, чиято повърхност предната нощ напомняше полиран абанос, сега хвърляха ярки отблясъци върху фасадата на къщата. Иън се отправи към тайния тунел под дървения мост. За миг се поддаде на илюзията, че в светлината на такъв ясен летен ден нощните заплахи изглеждаха нереални и сякаш се топяха като фигури от лед в пустинята.

Наслаждавайки се на това временно спокойствие, той се вмъкна в прохода. Още преди острото зловоние на тунела да бе изпълнило дробовете му, излезе отново през отвора, който водеше към улицата. Там подхвърли въображаема монета във въздуха и реши да започне търсенето на храна най-напред в западна посока.

Докато се отдалечаваше по пустата улица, като си тананикаше някаква мелодия, Иън съвсем не подозираше, че четирите концентрични кръга на ключалката отново бяха започнали да се въртят безкрайно бавно. Но този път думата, която щеше да се образува отвесно при новото им подреждане, не беше Dido, а името на друга, далеч по-близка богиня: Кали.

На сън Бен като че ли чу някакъв трясък и се събуди. Стаята тънеше в пълен мрак. В замаяното състояние, в което изпада всеки след рязко събуждане от продължителен дълбок сън, той най-напред си помисли, че се е свечерило и че навярно са спали повече от дванайсет часа. Миг по-късно чу отново същия звук и осъзна, че в стаята бе тъмно не защото се бе спуснала нощ. Нещо се случваше в къщата. Кепенците се захлопваха с тропот като шлюзовете на канал. Бен скочи от леглото и се втурна да потърси приятелите си.

— Бен! — чу да вика Шиър.

Той изтича до вратата на стаята ѝ и я отвори. Разтреперана като лист, сестра му стоеше зад вратата и не можеше да помръдне от мястото си. Той я прегърна и я изведе от стаята, гледайки с ужас как прозорците на къщата се затварят един по един като каменни клепачи.