Карлос Сафон - Среднощният дворец

— Бен — простена Шиър. — Нещо влезе в стаята ми, докато спях, и ме докосна.

Момчето усети, че го побиват тръпки, и поведе сестра си към средата на залата с макета на града. Само след секунди стана тъмно като в рог. Бен обви ръце около Шиър и ѝ прошепна да мълчи, докато той се опитваше да долови някакъв признак за движение. Не можеше да види нищо в непрогледния мрак, но и двамата чуха странен шум, който нахлуваше в цялата къща. Напомняше трополенето на стотици малки животинки, които тичаха под пода и между стените.

— Какво е това, Бен? — пошушна Шиър.

Преди той да успее да намери някакъв отговор, едно ново произшествие го накара да занемее. Светлините на макета започнаха постепенно да се включват и братът и сестрата присъстваха на раждането на една нощна Калкута. Бен преглътна на сухо, а Шиър се притисна към него с всички сили. В центъра на макета фаровете на малкия влак се запалиха и колелата му започнаха бавно да се въртят.

— Да се махаме оттук — прошепна Бен, помъкнал слепешком сестра си към стълбището, което водеше към долния етаж. — Веднага!

Едва бяха направили няколко крачки, когато видяха как едно огнено кълбо проби отвор във вратата на стаята, където бе спала Шиър. Само за миг пламъците погълнаха дървото, както въглен би минал през лист хартия. Бен се вцепени на място, виждайки как едни огнени стъпки се приближават към тях от прага на вратата.

— Бягай надолу! — извика той и бутна сестра си към стълбата. — Бягай!

Шиър се втурна по стълбището, обзета от паника, а Бен остана неподвижен на пътя на пламтящите стъпки, които се задаваха със страшна бързина. Струя горещ въздух, напоен с вонята на изгорял керосин, го блъсна в лицето в мига, в който една огнена стъпка се появи на педя от краката му. Две червени зеници пламнаха в мрака като нажежено желязо и Бен почувства как една огнена лапа сграбчи дясната му ръка като клещи. Само за миг тя прогори ръкава на ризата му и опърли кожата му.

— Още не е дошло време да се срещнем — прошепна глух, металически глас. — Махни се от пътя ми.

Преди Бен да успее да реагира, желязната лапа го блъсна силно настрана и го събори на пода. Момчето падна на хълбок и опипа ранената си ръка. Тогава зърна едно ослепително видение, което слизаше по витата стълба и пътьом я унищожаваше.

Ужасените писъци на Шиър от долния етаж дадоха на Бен сили да стане отново на крака. Той изтича до стълбището, от което бе останал само скелет от метални пръчки, обвити в пламъци. Виждайки, че стъпалата са изчезнали, момчето скочи в шахтата. Удари се в мозайката на долния етаж с цялото си тяло и вълна от болка заля обгорената му ръка.

— Бен! — викаше Шиър. — Помогни ми!

Бен вдигна очи: по пода, обсипан с ярки звезди, нещо влачеше сестра му, обвита в полупрозрачен пашкул от пламъци, сякаш бе какавида на някаква пъклена пеперуда. Той скочи на крака и хукна след нея, като следваше дирята на нейния похитител към задната част на къщата и същевременно се опитваше да избегне свирепите удари на стотиците книги от кръглата библиотека — те се бяха разхвърчали от рафтовете и падаха в пламъци, сипейки дъжд от горящи страници. Един удар го събори отново. Бен падна по лице и си удари главата.

Зрението му полека се замъгли, но все пак успя да види как огненият гост спря и се обърна да го погледне. Шиър пищеше от паника, но Бен вече не чуваше виковете ѝ. Той се повлече с мъка по покрития с жарава под, като се бореше с внезапно обзелата го сънливост, която го караше да се предаде. Жестока кучешка усмивка се появи пред него и в размазаното като акварел петно замъглените му очи познаха мъжа, когото бе видял в локомотива на призрачния влак, прекосил нощта. Джавахал.

— Когато си готов, потърси ме — прошепна огненият дух. — Вече знаеш къде съм…

Миг по-късно Джавахал сграбчи Шиър отново и премина заедно с нея през задната стена на къщата, сякаш бе просто димна завеса. Преди да изгуби съзнание, Бен чу ехото от отдалечаващия се влак.

— Вече идва на себе си — промълви един глас на стотици километри разстояние.

Бен се опита да фокусира неясните петна, които се движеха пред лицето му, и не след дълго взе да различава познати черти. Нечии ръце го повдигнаха внимателно и подложиха някакъв мек предмет под главата му. Момчето премигна няколко пъти. Очите на Иън, зачервени и отчаяни, го гледаха тревожно. До него стояха Сет и Рошан.

— Бен, чуваш ли ни? — попита Сет, който изглеждаше така, сякаш не беше спал цяла седмица.