Карлос Сафон - Среднощният дворец

После изведнъж се възцари тишина. Рошан се надигна и отвори очи. Гарата отново беше пуста и единствената следа от влака бяха две редици от пламъци, които постепенно гаснеха по релсите. Сякаш ледена ръка обхвана вътрешностите му и той се затича обратно към мястото, където бе видял Сирадж за последен път. Проклинайки малодушието си, заплака от гняв и осъзна, че е сам на гарата.

В далечината настъпващата зора му показа пътя към изхода.

Първите утринни лъчи се промъкнаха плахо през затворените кепенци на стаята в библиотеката на Индийския музей. Изтощени, Сет и Майкъл дремеха с клюмнали над масата глави. Господин Де Росио въздъхна дълбоко и дръпна стола си от писалището, като търкаше очи. Потънал в морето от документи, часове наред се опитваше да вникне в пространните съдебни протоколи; празният му стомах настояваше за внимание и очевидно трябваше да постави категоричен мораториум върху поглъщането на кафе, за да продължи да изпълнява функциите си с известно достойнство.

— Предавам се, спящи красавици — избоботи той.

Сепнати, двете момчета вдигнаха глави и видяха, че утрото ги е изпреварило.

— Какво успяхте да намерите, господине? — попита Сет, сподавяйки прозявката си.

Стомахът му къркореше, а главата му сякаш бе пълна с ябълково желе.

— Шегуваш ли се, синко? — попита библиотекарят. — Вие двамата май ме взехте на подбив.

— Не разбирам за какво говорите — рече Майкъл.

Шумната прозявка на Де Росно разкри дълбоки като пещера челюсти и извика в съзнанието на момчетата образа на хипопотам, който се въргаля в река.

— Много просто. Довтасахте тук с история за убийства и престъпления и с разни врели-некипели за някой си Джавахал.

— Но всичко това е истина! Имаме сведения от първа ръка.

Де Росио се изсмя саркастично.

— Може пък вас да са ви пратили за зелен хайвер — отбеляза той. — В цялата планина от книжа не намерих да се споменава дори веднъж тоя ваш приятел Джавахал. Няма нито думичка за него. Абсолютно нищо!

Сет почувства как празният му стомах се смъкна в петите.

— Но това е невъзможно, господине! Джавахал бил осъден и изпратен в затвора, откъдето избягал след години. Навярно бихме могли да започнем наново от тази нишка. От бягството. Трябва да е документирано някъде…

Малките проницателни очички на библиотекаря го изгледаха скептично. Изражението му ясно издаваше, че няма да има втори шанс.

— Ако бях на ваше място, момчета, щях да се върна при онзи, от когото съм чул това, и да се погрижа този път да ми разкаже цялата история от игла до конец. А що се отнася до тоя Джавахал, който според вашия тайнствен осведомител е лежал в затвора, той явно е неуловим за такива като нас.

Де Росио огледа двете момчета. Бяха пребледнели като платно. Закръгленият учен се усмихна състрадателно.

— Моите съболезнования — промърмори той. — Насочили са ви по лъжлива следа…

Малко по-късно Сет и Майкъл наблюдаваха изгрева, седнали на стъпалата пред главния вход на Индийския музей. Лек дъждец бе лъснал улиците и те блестяха като течно злато под лъчите на слънцето, което се издигаше сред мъглите на изток. Сет погледна другаря си и му показа една монета.

— Ако се падне ези, аз ще отида при Ариами, а ти ще прескочиш до затвора. Ако е тура — обратното.

Майкъл кимна с полузатворени очи. Сет подхвърли монетата и бронзовото кръгче описа лъкатушна траектория, проблясвайки на светлината, докато не кацна отново в дланта на момчето. Майкъл се наведе да види резултата.

— Много поздрави на Ариами… — промърмори Сет.

Утрото най-сетне озари и дома на инженера Чандра след онази нощ, която сякаш изглеждаше безкрайна. За пръв път в живота си Иън благослови слънцето на Калкута, когато лъчите му повдигнаха булото на мрака, обгърнал ги през последните часове. На дневна светлина къщата не изглеждаше толкова заплашителна. Бен и Шиър също посрещнаха зората с видимо облекчение, победени от умората. Имаха чувството, че не са спали цяла вечност. Сънливостта и изтощението от ритъма на събитията ги накараха да разгледат ситуацията със спокойствие, което не биха дръзнали да си позволят в нощния мрак.

— Е — каза Бен, — ако има нещо добро в тази къща, то е, че е обезопасена. Ако нашият приятел Джавахал можеше да влезе тук, щеше вече да го е сторил. Баща ни може да е имал някои странни увлечения, но поне е знаел как да защити един дом. Предлагам да се опитаме да поспим малко. При тези обстоятелства предпочитам да спя през деня, а нощно време да си отварям очите на четири.