Карлос Сафон - Принцът на мъглата

Роланд се втурна по коридора, който магът му бе посочил. Водата вече нахлуваше през люковете и заливаше коридора, докато „Орфей“ постепенно потъваше в морето. Роланд безуспешно заудря с юмруци по вратата на каютата.

— Алисия! — извика той, макар и да съзнаваше, че тя едва ли ще го чуе през дебелата стомана. — Аз съм, Роланд. Задръж дъха си! Ще те измъкна оттук!

Сграбчи колелото, с което се отваряше вратата, и с всички сили се опита да го завърти, като при това разрани дланите си. Ледената вода вече стигаше до кръста му и продължаваше да се покачва. Колелото поддаде само с няколко сантиметра. Роланд пое дълбоко дъх и го натисна отново, като този път то се завъртя полека. Водата, заляла целия коридор, вече покриваше главата на момчето. „Орфей“ потъна в мрак.

Когато вратата се отвори, Роланд се гмурна в сумрачната каюта, търсейки слепешката Алисия. За един кратък, ужасен миг си помисли, че магът го е подвел и че там няма никого. Отвори очи под водата и се опита да види нещо в тъмното въпреки смъдящото усещане. Ръцете му най-сетне докоснаха едно отпрано парче от роклята на Алисия, която трескаво се бореше с паниката и задушаването. Прегърна я и се опита да я успокои, но в подводната тъма тя не можеше да разбере кой или какво я е уловило. Съзнавайки, че му остават едва няколко секунди, той обви с ръце шията ѝ и я измъкна в коридора. Корабът потъваше неумолимо в морските дълбини. Алисия напразно се съпротивяваше, докато Роланд я влачеше към мостика по наводнения коридор сред останките, които водата бе изтръгнала от недрата на „Орфей“. Знаеше, че не могат да се измъкнат от кораба, докато корпусът не е докоснал дъното — ако опитаха преди това, силата на налягането щеше да ги повлече надолу. Същевременно си даваше сметка, че са изминали поне трийсет секунди, откакто Алисия бе поела въздух за последен път, и в паническото си състояние сигурно вече бе нагълтала вода. Изкачването към повърхността навярно щеше да е сигурна смърт за нея. Каин бе планирал играта си много внимателно.

Изчакването „Орфей“ да стигне дъното им се стори безкрайно и когато сблъсъкът най-сетне дойде, част от тавана на мостика рухна върху двамата. Ужасна болка се стрелна по крака на Роланд и момчето разбра, че глезенът му се е заклещил сред късовете метал. Сиянието на „Орфей“ бавно гаснеше в дълбините на океана.

Роланд се бореше с пронизващата болка, търсейки лицето на Алисия в мрака. Очите ѝ бяха отворени и тя с всички сили се мъчеше да не нагълта вода. Вече не можеше да задържи дъха си дори секунда повече и последните мехурчета въздух се откъснаха от устните ѝ като перли, отнасящи сетните мигове от един угасващ живот.

Роланд обхвана лицето ѝ с ръце и се опита да я накара да го погледне в очите. Погледите им се сляха и тя мигновено разбра какво ѝ предлагаше. Поклати глава, опитвайки се да го отблъсне. Той ѝ посочи глезена си, уловен в смъртоносния капан на металните греди от тавана. Алисия се гмурна надолу в ледените води и се помъчи да освободи крака му. Двамата се спогледаха отчаяно. Никой и нищо не бе в състояние да отмести тоновете стомана, приклещили Роланд. Алисия доплува до него и го прегърна, като чувстваше, че започва да губи съзнание поради липса на въздух. Без да губи нито миг, той обхвана лицето ѝ с длани и, поставяйки устните си върху нейните, издиша в устата ѝ въздуха, който бе пазил за нея, както Каин бе предвидил от самото начало. Алисия стисна здраво ръцете му, свързана с него в тази спасителна целувка.

Момчето ѝ отправи отчаян прощален поглед и я избута против волята ѝ извън мостика, откъдето тя започна бавно да се издига към повърхността. Не откъсваше очи от Роланд, когото виждаше за последен път. Само след секунди Алисия изплува в центъра на залива и видя, че бурята постепенно отстъпва към открито море, отнасяйки със себе си всичките ѝ надежди за бъдещето.

Когато Макс зърна лицето на сестра си сред вълните, скочи отново в морето и трескаво заплува към нея. Алисия едвам се държеше на повърхността и мънкаше нещо неразбираемо, като кашляше силно и плюеше водата, която бе нагълтала при изкачването си. Макс обхвана раменете ѝ с ръка и я затегли, докато усети дъно под краката си на няколко метра от брега. Пазачът на фара ги чакаше там и им се притече на помощ. Двамата с него измъкнаха Алисия от водата и я сложиха да легне на пясъка. Виктор Крей потърси пулса на китката ѝ, но Макс внимателно отстрани треперещата му ръка.