Мишел Уелбек - Подчинение

– Ами да... Струва ми се, че да.

– Сигурен ли сте, че не се лъжете? Наблюдава се, че всички мъже, поставени в положение да избират, правят абсолютно един и същ избор. Именно това е довело до възникването в повечето цивилизации, но особено в мюсюлманската, на сватовницата. Това е много важна професия, упражнявана само от изключително опитни и изключително мъдри жени. Те имат естествено правото в качеството си на жени да разгледат младите момичета съблечени, да извършат, тъй да се каже, един вид оценяване и да съобразят физиката на момичетата със социалното положение на бъдещите съпрузи. Във вашия случай, гарантирам ви, няма да имате от какво да се оплачете...

Замълчах. Откровено казано, бях смаян.

– Между другото – продължи Рьодиже, – ако човешкият род проявява някаква способност за еволюция, той я дължи на умствената гъвкавост на жените. Мъжът категорично не подлежи на превъзпитание. Независимо дали е философ, математик, или композитор на музика в стил сериализъм, той ще извършва винаги и неизбежно репродуктивния си избор въз основа на чисто физически критерии, критерии, останали непроменени от хилядолетия. Първоначално, естествено, жените също са привлечени от физическите качества, но е възможно, чрез съответното възпитание, да бъдат убедени, че не това е същественото. Както стана вече възможно да ги накараш да харесват богати мъже – а да забогатееш, предполага интелигентност и находчивост малко над средното ниво. Защо тогава да не е възможно да бъдат накарани да повярват в изключителните еротични качества на университетските преподаватели... – усмихваше се все по-широко и по-широко, за миг се запитах дали не се подиграва, но мисля, че не. – Друг начин е да се увеличи заплатата на университетските преподаватели, това опростява доста нещата, нали... – заключи той.

Откриваше, така да се каже, пред мен хоризонти и аз се запитах дали Лоазльор е прибегнал до сватовница; но в самото задаване на въпроса беше и отговорът: можех ли да си представя бившия си колега да сваля студентки? В случай като неговия уредената женитба беше очебийно единственият възможен начин.

Приемът отиваше към своя край и вечерта беше учудващо мека; прибрах се вкъщи пеша, без сериозно да се размисля, но все пак леко замечтан. Че интелектуалният ми живот е приключил, ставаше все по-очевидно, щях да продължа да участвам в някакви съмнителни колоквиуми, щях да живея от остатъци и от рента; но започвах да осъзнавам – и това беше наистина новото, – че вероятно ще има и нещо друго.

Щяха да изтекат още няколко седмици, нещо като приличен срок, през който времето щеше постепенно да омекне и пролетта да настъпи в района на Париж; и после, естествено, щях да се обадя на Рьодиже.

Той щеше да преувеличи радостта си, най-вече от деликатност, защото щеше да сметне за важно да се покаже изненадан, за да ми създаде впечатлението за упражняване на свободна воля; щеше да бъде наистина щастлив, че съм приел, убеден съм, но че несъмнено е бил отдавна сигурен, че ще приема, може би дори още от прекарания у него следобед на улица "Дез Арен" – не се бях опитал тогава нито за миг да скрия впечатлението, което възпроизведоха върху мен физическите качества на Айша, нито пък пирожките на Малика. Мюсюлманките бяха предани и покорни, това беше сигурно, бяха възпитани така, а това бе достатъчно, за да ти доставят очакваните удоволствия; кухнята ме интересуваше по-малко, в това отношение бях по-малко взискателен от Юисманс; във всеки случай те получаваха нужното образование и затова сигурно много рядко не съумяваха да направят от тях поне поносими домакини.

Самата церемония на приемане на исляма щеше да бъде много проста; щеше да се извърши вероятно в Голямата джамия на Париж, така щеше да е най-удобно за всички. Предвид относителната ми значителност щеше да присъства и главният мюфтия, или поне някой от най-близките му сътрудници. И Рьодиже щеше да бъде тук, естествено. Тъй и тъй нямаше ограничения в броя на присъстващите; щеше да има и няколко обикновени богомолци, джамията не беше затворена за случая, аз трябваше да засвидетелствам открито вярата си пред новите си братя, мои равни пред Бога.

Сутринта щяха да отворят специално за мен хамама, до който обикновено имат достъп само жените; облечен в халат, щях де прекося коридорите с колонади и арки, със стени, украсени с невероятно изящни мозайки; после в една по-малка зала, също украсена с прекрасни мозайки, окъпана в синкава светлина, щях да пусна хладката вода да тече дълго, много дълго, върху тялото ми, докато тялото се пречисти. После щях да се облека, щях да съм предвидил нови дрехи, и щях да вляза в голямата зала, посветена на богослуженията.