Мишел Уелбек - Подчинение

Около 11.30 часа братята Саид и Шериф Куаши нахлуват в седалището на "Шарли Ебдо", въоръжени с автомати, и застрелват единайсет души, между които икономистът и приятел на Мишел Уелбек – Бернар Мари. Раняват още единайсет души и убиват по време на бягството си един полицай, преди да бъдат застреляни в печатницата, където се укриват. Отговорност за атентата поема Ал Кайда на Арабския полуостров.

На 8 януари Амеди Кулибали, близък на братята Куаши, ранява тежко гражданин и застрелва пътна полицайка в Монруж. На следващия ден терористът взима заложници в супермаркет за кашерни храни и убива четирима от тях, преди да бъде застрелян. Кулибали твърдял, че действа от името на групировката "Ислямска държава" и че е свързан с братята Куаши.

Франция, януари 2015:

Жан-Луи Обер, певец и композитор, изпълнител на стиховете на Уелбек и автор на музиката, приютява в дома си за една седмица писателя след атентатите, по молба на Парижката префектура, която смята, че животът му е застрашен. Дълбоко покрусен от убийството на приятеля си Бернар Мари, Уелбек отменя всички срещи и събития около представянето на романа и заминава за провинцията.

В изказване по повод януарските атентати, позовавайки се на току-що излезлия роман на Уелбек, министър-председателят на Франция Манюел Валс заявява: "Франция не е Мишел Уелбек [...], тя не е нетолерантност, омраза, страх".

В обширно интервю, публикувано в "Ла ревю де Дьо Монд" [104] "Бог не ме иска", разговор с Мишел Уелбек, La revue des Deux Mondes, ) jillet-aout, 2015. – Б. а. , Мишел Уелбек заявява:

"Знаете ли, като се замисля над книгите си, бих казал, че първо констатирам, а след това правя прогнози, които обаче не са пророчества... Прогнозата в научната фантастика е трудно обяснима. Нека вземем един типичен пример: когато Оруел пише "1984" през 1948-а в Англия, той съвсем не иска да каже, че това ще се случи. Той иска да изрази страха, затаен в подсъзнанието на англичаните от неговото време, и който е: "всички ние ще бъдем социализирани и контролирани"; този страх просмуква цялата британска култура. Това не е предсказание, а израз на страховете на епохата. Във всички известни книги на научната фантастика действа горе-долу една и съща система. Научната фантастика не предрича, тя изразява страховете на дадена епоха".

Франция, 2022:

След десетгодишното злополучно управление на социалиста Франсоа Оланд мюсюлманската политическа партия идва на власт по пътя на урните. Последствията: "бруталното разпадане на системата, противопоставяща центърлевицата на центърдесницата", която структурира "от незапомнени времена френския политически живот". Тази победа не е в резултат на дълбоки социални брожения, нито на осъзнат народен бунт, а на дребни политикански сметки. Лишени от вдъхновяващи идеи, отказали се окончателно да управляват, ръководят, администрират, въздействат върху обществото, загубили доверието на избирателите, центърлевицата и центърдесницата не могат да предложат нищо по-обединяващо от най-страшния враг – Националния фронт на Марин Льо Пен. Начело на партията с най-много привърженици, Марин Льо Пен е върл защитник на суверенитета на Франция, на излизането на страната от еврозоната, на чистата нация, на Франция на французите. Мюсюлманското братство е на пръв поглед по-малката заплаха. Неговият председател Мохамед бен Бюлие, който прилича на "стар добродушен тунизийски квартален бакалин", с реч "блага и упоителна", е умерен, защитава "сдържано палестинската кауза и поддържа сърдечни отношения с еврейските религиозни власти". След окончателното поражение на Съюза за народно движение на втория тур на президентските избори се състезават три партии: Социалистическата, Националният фронт и Мюсюлманското братство. Водят се преговори между социалистите и мюсюлманите, при които основният залог е националното образование. Учителите, университетските преподаватели и студентите са традиционно най-верните поддръжници на социалистите. За тях е огромен проблем да допуснат налагането на ислямско образование в държавните учебни заведения.

Що се отнася до Мюсюлманското братство, то е "особена партия: много от политическите залози са им едва ли не безразлични; и най-вече те не поставят икономиката в центъра на всичко. За тях най-важното са демографията и образованието; онази част от населението, която се отличава с най-висок коефициент на раждаемост и която успява да предаде ценностната си система, побеждава; за тях нещата са точно толкова прости, икономиката, та дори и геополитиката са само прах в очите: онзи, който контролира децата, контролира бъдещето, точка". Компромисът е системното дублиране на образователния модел: републиканското образование остава непроменено, но с нищожен бюджет, успоредно се развива частното образование с равностойни дипломи и с огромни субсидии от петродолари. Жените, след началното образование, се пренасочват към специализирани училища за домакини и към възможно най-ранен брак. Университетът "Сорбона", символ на авторитета на френската наука и култура, основан през 1257 година от Робер дьо Сорбон, ръководен от кардинал Ришельо, който построява църквата в двора му, за да бъде погребан там, става частен, финансиран и управляван от Саудитска Арабия. Условието да преподаваш в него, е да приемеш исляма.