Мишел Уелбек - Подчинение

Около мен щеше да настъпи тишина. Изображения на съзвездия, свръхнови звезди и спирални мъглявини щяха да профучават през съзнанието ми; както и извечни образи, неосквернени минерални пустини, огромни, почти девствени гори; постепенно щях да се проникна от безкрая на космическия ред. После със спокоен глас щях да изрека следната фонетично заучена предварително фраза: "Ашхаду анна лаа илааха илла аллаху уа ашхаду анна Мухаммада рассулу аллахи". Което означава буквално: "Свидетелствам, че няма друг бог освен Бог, Мухаммад е пратеник на Бога". Всичко е проверено. И с това щеше да се приключи; от сега нататък щях да бъда мюсюлманин.

Приемът в Сорбоната щеше да е много по-дълъг. Рьодиже се ориентираше все повече и повече към политическа кариера и беше току-що назначен за министър на външните работи, нямаше много време за изпълнението на функциите си на ректор на университета; щеше все пак да настои да произнесе речта по повод встъпването ми в длъжност (знаех, бях сигурен, че ще подготви образцова реч и че ще я произнесе с удоволствие). Всичките ми колеги щяха да присъстват – новината за моята Плеяда се беше разпространила сред университетските кръгове, всички бяха вече в течение и аз не бях връзка за пренебрегване; всички щяха да са облечени с тоги, саудитските власти бяха наложили наскоро връщането на тази церемониална одежда.

Със сигурност щях, преди да произнеса в отговор своята реч (която щеше да бъде според обичая доста кратка), да си спомня за последен път за Мириам. Тя щеше да живее собствения си живот, знаех го, в условия, много по-тежки, отколкото аз моя. Щях да ѝ пожелая най-искрено щастлив живот – макар и да не вярвах много в това.

Коктейлът щеше да бъде весел и да продължи до много късно.

След няколко месеца щеше да започне учебната година, естествено, със студентките – красиви, забрадени, срамежливи. Не знам точно как се разпространяваха слуховете за преподавателите сред студентките, но нямаше съмнение, че се разпространяваха открай време, беше неизбежно; не мисля, че нещата се бяха променили особено. Всяко едно от тези момичета, колкото и да беше хубаво, щеше да бъде щастливо и гордо да бъде избрано от мен, за него щеше да е чест да сподели ложето ми. Те щяха да са достойни да бъдат обичани и аз щях да съумея да ги обичам.

Както преди няколко години това се бе случило с баща ми, и на мен щеше да ми се отвори нова възможност; това щеше да бъде възможността за втори живот, без особена връзка с предишния.

Нямаше да има за какво да съжалявам.

Нямам Висше образование и цялата ми информация зa maзu институция почерпих от Агат. Новак-Льошевалие, доцент в университета "Париж X– Нантер". Ако фантасмагориите ми се вписват в една горе-долу достоверна рамка, то дължа това изцяло на нея.

Днес това състояние на духа или на човешкия свят се нарича постмодернизъм. За мен негов символ е един бедуин, възседнал камила, с транзистор в ръка, облечен с традиционната роба, изпод която се подават дънки, а на гърба на камилата – реклама на "Кока-Кола". Не се подигравам, нито роня сълзите на интелектуалеца, натъжен от западната експанзия, която унищожава далечните култури. Гледам на това като на типичен израз на мултикултурната епоха, като на сигнал за смесването на различни култури. Като на доказателство, че нещо се случва, нещо се заражда, че се намираме във фаза, в която една епоха замества друга и всичко е възможно. Да, всичко е възможно, защото нашата цивилизация няма свой отличителен стил, свой собствен дух, своя собствена естетика.

Франция, 20 март 2012:

Ислямистът терорист Мохамед Мера, с френско и алжирско поданство, извършва серия от атентати в Тулуза и Монтобан, убити са седем души, от които три деца, ранени шестима души.

Франция, 20 декември 2014:

Атентат в Жуе ле Тур: с вик "Аллах акбар" въоръжен с нож мъж напада полицейски пост и ранява трима полицаи, преди да бъде застрелян.

Франция, 21 декември 2014:

Атентат в Дшкон: с вик "Аллах акбар" човек премазва с автомобила си пешеходци на пет различни места в града – единайсет ранени.

Франция, 7-8 януари 2015:

Издателство "Фламарион" публикува книгата на Мишел Уелбек "Подчинение".

"Шарли Ебдо", френски сатиричен седмичник, привлякъл вниманието на ислямистите с поредица карикатури на Мохамед, публикува същия ден на първа страница карикатура на Мишел Уелбек под заглавие "Предсказанията на Мага Уелбек" с надпис: "През 2015-та беззъб ще остана. През 2022-а ще говея по Рамазана".