Мишел Уелбек - Подчинение

– Прочетох и книгата ви – му казах аз.

– Така ли? ... Радвам се, че сте намерили време за това. За мен това упражнение по вулгаризация бе доста необичайно. Надявам се, че я намирате за ясна.

– Да, много ясна като цяло. Предизвика все пак у мен някои въпроси.

Направихме няколко крачки към нишата на един прозорец, не беше много, но беше достатъчно, за да се отделим от основния поток гости, който сновеше от единия до другия край на галерията. През рамката на прозореца се различаваха, облени в бяла, студена светлина, колонадите и кубето на църквата, построена по заповед на Ришельо; спомних си, че в нея се съхранява черепът му. "Голям държавник е бил Ришельо..." – казах аз, без много да мисля, но Рьодиже включи веднага: "Да, напълно съм съгласен с вас, онова, което Ришельо е направил за Франция, е забележително. Царете на Франция са били понякога посредствени, случайностите на генетиката понякога го налагат; но за големите министри е било недопустимо, абсолютно недопустимо. Любопитно е, че макар днес да живеем в демокрация, тази разлика продължава да съществува. Аз споделих с вас колко много ценя Бен Бюлие, но що се отнася до Байру, той е пълен кретен, едно несъстоятелно политическо животно, способно единствено да позира самонадеяно по медиите; слава богу, че на практика цялата власт се държи от Бен Бюлие. Ще кажете, че съм обсебен от Бен Бюлие, но и Ришельо ме наведе на тези мисли: защото Бен Бюлие се готви, както Ришельо, да направи огромна услуга на френския език. С присъединяването на арабските страни езиковото равновесие ще се промени в полза на Франция. Рано или късно, ще видите, ще се появи проектодиректива, в която френският, наравно с английския, ще бъде наложен като работен език в европейските институции. Не преставам да говоря за политика, извинете... Споменахте, че имате въпроси относно книгата ми?

– Ами... – подех аз след продължително мълчание – малко ми е неудобно, но прочетох главата върху полигамията, знаете ли, малко ми е трудно да се възприема като доминиращ мъжкар. Сетих се за това отново тази вечер на приема, когато видях Лоазльор. Откровено казано, университетските преподаватели...

– Ще ви го кажа съвсем определено: грешите. Естественият подбор е универсален принцип, който важи за всички живи същества, но приема различни форми. Той съществува дори при растенията, но в техния случай е свързан с достъпа им до хранителни вещества в почвата, до вода, до слънчевата светлина... Човекът е животно, това е ясно, но той не е нито прериен лалугер, нито антилопа. Онова, което му осигурява господстващо място в природата, не са нито ноктите му, нито зъбите му, нито бързият му бяг, а само умът му. Следователно, и ви го заявявам най-сериозно: няма нищо ненормално в това университетските преподаватели да бъдат причислени към доминиращите мъжкари.

Усмихна се отново.

– Знаете ли, по време на следобеда, който прекарахме заедно у дома, ние говорихме за метафизика, създаването на Вселената и т.н. Напълно съм наясно, че общо взето не това интересува хората, но както казахте, малко е неудобно да се говори за истинските въпроси. Ето и сега, като говорим за естествен подбор, се опитваме да поддържаме разговора на едно приемливо високо ниво. Естествено, трудно е човек да попита направо: каква ще бъде заплатата ми, на колко жени ще имам право?

– За заплатата съм вече малко или много осведомен.

– Добре, броят на жените общо взето зависи от нея. Ислямският закон изисква съпругите да бъдат равностойно третирани, което само по себе вече налага някои задължения, било то само по отношение на жилището. Във вашия случай мисля, че ще можете да имате без особени проблеми три съпруги – разбира се, никой няма да ви задължи за това.

Естествено, си заслужаваше да се помисли за това; но аз имах и друг въпрос, още по-неудобен; огледах се бързо наоколо, за да съм сигурен, че никой не може да ни чуе, преди да продължа.

– Също така... това е наистина много деликатно... да речем, че ислямското облекло има своите предимства и че внася успокоение в общата атмосфера, и въпреки това, то е прекалено... покриващо всичко – рекох му аз. – Когато човек трябва да избира, то може да бъде проблем...

Усмивката на Рьодиже стана още по-широка.

– Не се чувствайте неудобно да говорите за това, наистина! Нямаше да сте мъж, ако не ви измъчваха подобни безпокойства... Ще ви задам един въпрос, който може би ще ви се стори изненадващ: имате ли наистина желание да избирате?