Мишел Уелбек - Подчинение

Победата на Докторантската партия на Белгия беше незабавно поздравена от Мохамед бен Бюлие; биографията на нейния генерален секретар, Реймон Стувененс, имаше между другото общи характеристики с тази на Рьодиже: той също беше участвал в движението за идентичност, където е бил важна клечка – без никога да се компрометира с открито фашистките му фракции, – преди да приеме исляма.

Ресторантските услуги на Талис [98] Компанията "Талис Интернешънъл" управлява международния високоскоростен влак "Талис", свързващ големи гари като Париж, Брюксел, Амстердам и Кьолн. – Б. пр. предлагаха вече избор между традиционно меню и меню халал. Това беше първата видима промяна – както и единствената: улиците бяха точно толкова мръсни, хотел "Метропол", въпреки затварянето на бара му, беше запазил много от предишния си разкош. Излязох отново към деветнайсет часа, беше още по-студено, отколкото в Париж, тротоарите бяха покрити с черносивкав сняг. В един ресторант на улица "Монтан оз Ерб Потажер" [99] Montagne-aux-Herbes-Potageres (фр.) – планината на зеленчуците. – Б. пр. колебаейки се между едно ватерзуи [100] Кипяща вода (фл.) – фламандско ястие с пиле или риба, със сос бешамел и зеленчуци. – Б. Пр. с пиле и една ангий о вер" [101] Змиорка със зелено (фр.) – фламандско ястие, състоящо се от змиорка и най-различни смесени зеленчуци. – Б. пр. , внезапно изпитах убеждението, че съм разбрал тотално Юисманс, по-добре, отколкото той сам се е разбирал, и че сега ще мога да напиша предговора си, налагаше да се върна в хотела и да нахвърля няколко бележки – излязох от ресторанта, без да поръчам. Room service- ът предлагаше ватерзуи с пиле, с което въпросът беше окончателно разрешен. Щеше да е грешка да отдам прекалено голямо значение на "разврата" и на "разгула", самодоволно споменавани от Юисманс, това беше при него натуралистичен тик, клише на епохата, свързано и с необходимостта да скандализираш, да шокираш буржоата, и се явяваше в крайна сметка като част от един кариеристичен план; противопоставянето между плътските му желания и суровocттa на монашеския живот също не беше особено съществено. Целомъдрието не беше проблем, никога не е било, за Юисманс не повече, отколкото за когото и да било другиго, и краткият ми престой в Лигюже само го бе потвърдил. Изложете мъжа на еротични стимули (между впрочем изключително стандартизирани – деколтетата и минижупите, tetas у culo [102] Цици и задник (исп.). – Б. пр. както казват красноречиво испанците), и той ще изпита сексуални желания; премахнете горепосочените стимули, и той ще престане да изпитва сексуални желания, и само в разстояние на няколко месеца, понякога на няколко седмици, ще загуби дори и спомена си за сексуалност; това не е било никога проблем за монасите, дори и самият аз, откакто новият ислямски режим бе наложил повече приличие в женското облекло, усещах как постепенно поривите ми се уталожваха, понякога не се сещах за това по цели дни. При жените положението е може би малко по-различно, сексуалният порив при жената е по-дифузен, а оттам и по-трудно овладяем, както и да е, наистина нямах време да се занимавам с тези неща, които бяха извън темата ми; водех си френетично бележки, а след като изядох ватерзуито, си поръчах плато със сирена; не само сексът не бе имал у Юисманс значението, което му е отдавал, но се оказва, че и смъртта не е имала такова значение; той не е познавал екзистенциалната тревога, онова, което го е поразило толкова силно в разпятието на Грюневалд, не е било изображението на агонията на Христос, а чисто и просто физическите му мъки; и с това също Юисманс приличаше на толкова много хора, собствената им смърт им е почти безразлична, единственото им истинско безпокойство, действителната им грижа е да избегнат, доколкото това е възможно, физическите мъки. Дори и в художествените му критики становищата на Юисманс бяха измамни. Той беше взел бурно страната на импресионистите, защото се беше сблъскал с академизма на времето им, беше написал възторжени страници за художници като Гюстав Моро и Одилон Рьодон; но самият той в собствените си романи се придържаше не толкова към импресионизма или символизма, колкото към една доста по-стара традиция на изображението, тази на фламандските майстори. Съноподобните видения в "Извън играта", които, вярно, напомняха донякъде някои от странностите в картините на символистите, бяха по-скоро лоши, във всеки случай споменът за тях беше много по-малко жив, отколкото изпълнените с топлина интимистки описания на обедите и вечерите у семейство Карекс в "Отвъд". Дадох си сметка, че съм забравил "Отвъд" в Париж, налагаше се да се прибера, влязох в интернет, първият Талис тръгваше в пет часа, в седем часа сутринта си бях вкъщи и намерих пасажите, в които описва кухнята на "мама Карекс", както я наричаше; единствената истинска тема при Юисманс беше буржоазното щастие, едно буржоазно щастие, мъчително недостъпно за ерген като него, и което не беше дори щастието на висшата буржоазия, кухнята, възпята в "Отвъд", е по-скоро онова, което би могло да се нарече ежедневната здрава храна на едно семейство, но в никакъв случай ястията на аристокрацията, винаги е изразявал презрение към "кратуните с фамилни гербове", които заклеймява в "Отшелникът". За него истинското щастие се е състояло в една весела вечеря между артисти и приятели, един джолан със сос от хрян, придружен с "прилично" вино и после сливова ракия с цигара, край печката, докато зимната виелица шиба кулите на църквата Сен Сюлпис. Тези прости удоволствия животът ги беше отказал на Юисманс и само човек, безчувствен и груб като Блоа, може да се учуди, че той плаче, когато през 1985-а Анна Мьоние умира, единствената му трайна женска връзка, единствената жена, с която е могъл, макар и за кратко, да живее "семейно", преди болните нерви на Анна, по това време нелечими, да я принудят да влезе в болницата Сент Ан.