Мишел Уелбек - Подчинение

В една статия за "Умма", в която си задаваше въпроса дали ислямът е призван да завладее света, Рьодиже отговаряше положително. Той почти не се връщаше към случая със западните цивилизации, толкова бе очевидна за него тяхната обреченост (либералният индивидуализъм може да процъфти само ако се задоволи с премахването на междинните структури като отечеството, професионалните съсловия и кастите; но ако атакува най-висшата структура, семейството, и чрез него демографията, той се осъжда сам на окончателен провал; и тогава, съвсем логично, настъпва времето на исляма). Беше по-словоохотлив по отношение на случая с Индия и Китай: ако Индия и Китай бяха запазили традиционните си цивилизации, пишеше той, те биха могли – оставайки чужди на монотеизма – да избегнат влиянието на исляма; но от момента, в който са позволили да бъдат заразени от западните ценности, те също са обречени: описваше подробно процеса, с предвиждания по дати. В статията, ясна и обоснована, прозираше отчетливо влиянието на Генон: фундаменталното разграничение, което той прави, между традиционните цивилизации, взети заедно, и модерната цивилизация.

В друга статия той се произнасяше недвусмислено в подкрепа на неравното разпределение на богатствата. И ако крайната мизерия не би трябвало да съществува в едно истински мюсюлманско общество (подпомагането чрез милостиня е един от петте стълба на исляма), то това не означава, че същото не трябва да поддържа значителното неравенство между широките маси, живеещи в приемлива бедност, и ограниченото малцинство от безкрайно богати индивиди, достатъчно богати, за да си позволяват огромни, безумни разходи, които ще осигурят оцеляването на лукса и на изкуствата. Това аристократично становище беше взето директно от Ницше; оказваше се, че Рьодиже бе останал невероятно верен на мислителите от младостта си.

Ницшеанска беше и саркастичната му и обидна враждебност спрямо християнството, което според него почиваше единствено върху декадентската и маргинална фигура на Исус. Основателят на християнството се е чувствал прекрасно в компанията на жени и това се усещало, пишеше той. "Ако ислямът презира християнството – цитираше той автора на "Антихрист", – той има хиляди причини за това; в исляма първото условие са хората..." Идеята за божествеността на Христос, продължаваше Рьодиже, е основната грешка, която води неизбежно до хуманизма и "правата на човека". Това също Ницше го беше вече казал, и то по-остро, както и несъмнено би се съгласил с мисълта, че мисията на исляма е да пречисти света, като го отърве от зловредната доктрина за въплъщението.

С годините аз също се приближавах до Ницше, което е може би неизбежно, когато човек има проблеми със стомаха. Изпитвах по-голям интерес към Елохим [96] Бог, господ (евр.). Думата се появява в еврейската библия (Танах) и се превежда обикновено като „бог“. Тя е според Кабалата едно от десетте свещени имена на твореца. – Б. пр. , върховния разпоредител на съзвездията, отколкото към сладникавото му отроче. Исус е обичал прекалено много хората, това е проблемът; да се оставиш да бъдеш разпънат заради тях, е най-малкото проява на лош вкус, както би се изразила онази дърта многознайница. А и другите му действия не свидетелстват за особено проникновение, като например опрощаването на греховете на прелюбодейката с доводи от типа на "който от вас е без грях" и т.н. А не е било чак толкова сложно, достатъчно щеше да е да извикат едно седемгодишно дете – то щеше да хвърли първия камък, копелето му недно.

Рьодиже пишеше много добре, ясно и сбито, понякога с малко хумор, както когато се подиграваше на един от колегите си, сигурно мюсюлмански интелектуалец конкурент, който беше въвел в една своя статия понятието имами 2.0, онези, които са си поставили за задача да накарат младите французи от мюсюлманската имиграция да приемат исляма. Сега е по-скоро време да говорим, поправяше го той, за имамите 3.0: онези, които карат младите французи кореняци да приемат исляма – при Рьодиже хуморът не траеше никога дълго, – много бързо следваше някакво сериозно размишление. Но сарказмите му бяха най-вече отправени към колегите му, ислямските левичари: ислямското левичарство, пишеше той, е отчаян опит на разпадащите се, гниещи, в състояние на клинична смърт марксисти да се измъкнат от боклукчийските кофи на историята, като се закачат за набиращите мощ сили на исляма. От теоретична гледна точка, продължаваше той, те са точно толкова комични, колкото и прочутите "ницшеанци левичари". Ницше му беше станал явно фикс идея; но статиите му в дух Ницше ми дотегнаха доста бързо – вероятно защото аз самият бях чел твърде много Ницше, познавах го и го разбирах прекрасно; беше изгубил способността си да ме очарова. Странно, но бях по-скоро съблазнен от влечението му към Генон – вярно, че да чешеш целия Генон, е доста досадно и че Рьодиже предлагаше по-достъпен вариант на творчеството му, един light [97] Лек (англ.). – Б. пр. вариант. Особено ми харесваше една статия със заглавие "Геометрия на връзката", излязла в "Списание за изследване на традициите". В нея той се връщаше още веднъж към провала на комунизма – който въпреки всичко е бил първият опит за борба срещу либералния индивидуализъм, – за да подчертае, че в крайна сметка не Сталин, а Троцки е имал право: комунизмът е могъл да победи само при условие че стане световен. Същото правило, предупреждаваше той, важи и за исляма: той или ще бъде универсален, или няма да бъде. Но основното в статията беше едно размишление, което не беше лишено от известна доза кич а ла Спиноза, със съответните схолии и всичко останало, около теорията на графите. Само една религия – опитваше се да докаже статията – може да създаде между индивидите цялостна връзка. Ако разгледаме, пишеше Рьодиже, един граф на връзките, да речем, между индивидите (точките), свързани чрез лични отношения, ще установим, че е невъзможно да се направи планарен граф, който да свързва всички индивиди. Единственото разрешение е да се направи на по-висше планарно ниво, съдържащо една-единствена точка, наречена Бог, с която ще бъдат свързани всички индивиди и съответно чрез която всички индивиди ще бъдат свързани помежду си.