Мишел Уелбек - Подчинение

Изпихме още по две чаши букха. Навън бе изгряла луната; тя осветяваше изцяло пейките на амфитеатъра; светлината ѝ беше много по-силна от тази на фенерите; забелязах, че фотографиите на аятите от Корана и на галактиките, закачени по средата на обвитата в растителност градинска решетка, бяха осветени, всяка поотделно, с лампички.

– Живеете в много хубава къща ...

– Години ми трябваха, за да я получа, никак не беше лесно, повярвайте ми – той се облегна назад в стола си и този път почувствах, за първи път, откакто бях дошъл, че наистина се отпуска: онова, което щеше да ми каже сега, бе важно за него; съвсем ясно беше. – Естествено, не Полан ме интересува, кой ли се интересува от Полан? Но да живея в къщата, в която Доминик Ори е написала "Историята на О", по-точно, в която е живял любовникът, от любов към когото е написала книгата, за мен е извор на непресекващо щастие. Това е страхотна книга, не намирате ли?

Бях на същото мнение. "Историята на О" беше по принцип книга, в която всичко би трябвало да ме отблъсне: описанието на фантазмите ме отвращаваше, пък и цялото представляваше един демонстративен кич – апартаментът на остров Сен Луи, частният дом в квартала "Сен Жермен", сър Стийвън, все неща, абсолютно вбесяващи. И въпреки това книгата бе проникната от една страст, от един порив, които помитаха всичко останало.

– Това е подчинението – промълви тихо Рьодиже. – Простата и изумителна идея, дотогава никога неизказана с такава сила, че върхът на човешкото щастие е в пълното подчинение. Това е идея, която се бих поколебал да споделя с религиозните си сподвижници, защото вероятно ще я възприемат като богохулство, но аз мисля, че между пълното подчинение на жената на мъжа, такова, каквото го описва "Историята на О", и подчинението на човека на Бога, такова, каквото го проповядва ислямът, съществува връзка. Виждате ли – продължи той, – ислямът приема света, приема го във всичките му проявления, приема го такъв, какъвто е, ако ще говорим като Ницше. Според будистите светът е дукха – несъответствие, страдание. В това отношение дори и християнството е сдържано – та нали то определя Сатаната като "владетелят на този свят"? Докато за исляма, напротив, божественото творение е съвършено, то е абсолютен шедьовър. Всъщност какво друго е Коранът, ако не една огромна мистична поема от хвалебствия? Хвалебствия към Създателя и подчинение на неговите закони. Обикновено не съветвам хората да подхождат към исляма с четене на Корана, освен, разбира се, ако не желаят да положат усилие и да научат арабски, за да могат да четат оригиналния текст. Съветвам ги по-скоро да слушат четенията на сурите и да ги повтарят, за да усетят тяхното дихание и техния порив. Всъщност ислямът е единствената религия, която забранява всякакво използване на превод по време на службите, защото Коранът е съставен изцяло от ритъм и рими, от припеви и съзвучия. Той е изграден върху принципа, основния принцип в поезията, на съчетаването на звучност и смисъл, което ни позволява да назоваваме света.

Направи отново извинителен жест, мисля, че смущението му от провеждането на религиозна пропаганда беше донякъде престорено, но същевременно съзнаваше, че беше сервирал тази си реч на всички преподаватели, които искаше да привлече; мисля, че забележката му за отхвърлянето на превода от Корана например е имала ефект с Жиняк, специалистите по средновековна литература гледат с лошо око на превеждането на обекта на тяхното благоговение на съвременен френски език – и въпреки всичко, независимо дали бяха твърде употребявани, или не, аргументите му не бяха загубили нищо от силата си. Не можех да не се замисля за неговия начин на живот: съпруга на четиресет години за кухнята, съпруга на петнайсет години за други неща... сигурно имаше още една-две на междинна възраст, но не посмях да му задам този въпрос. Сега вече станах решително, за да се сбогувам, благодарих му за интересния следобед, който всъщност бе преминал във вечер. Той отвърна, че също е прекарал много приятни мигове, изобщо изпаднахме на прага на вратата в любезни излияния, но и двамата бяхме искрени.

Прибрах се, легнах си и се въртях в леглото повече от час, преди да си дам сметка, че със сигурност няма да мога да заспя. Нямах вече нищо за пиене освен една бутилка ром, хич не вървеше след букхата, но имах нужда. За първи път в живота си се замислях за Господ и започвах да възприемам най-сериозно идеята за някакъв Създател на Вселената, който наблюдава всяко мое действие – първата ми реакция беше недвусмислена: чисто и просто страх. Постепенно се успокоих – за което помогна и алкохолът, – като си повтарях, че съм сравнително незначителен индивид, че Създателят има със сигурност по-важни дела и т.н., но една страшна, натрапчива мисъл не ме напускаше: той щеше внезапно да узнае за съществуването ми, щеше да стовари ръката си върху мен и аз щях се разболея – от рак на челюстта например, като Юисманс, това е често срещан рак сред пушачите, и Фройд го е имал, да, рак на челюстта, звучеше правдоподобно. И какво ще правя, след като ми оперират челюстта? Как ще излизам на улицата, как ще ходя до супермаркета, за да си напазарувам, как ще понеса всички тези погледи, изпълнени със съжаление и отвращение? Ами ако се окаже, че не мога вече да си пазарувам, кой ще го прави вместо мене? Нощта беше все още дълга и аз се чувствах драматично самотен. Ще имам ли поне елементарната смелост да се самоубия? Дори и това не бе сигурно.