Мишел Уелбек - Подчинение

Очевидно беше прав, дори и в по-тесния смисъл, от гледна точка на "изкуството да живееш" упадъкът беше значителен. Поемайки баклавата, която Рьодиже ми подаваше, си спомних за една книга, която бях прочел преди няколко години, посветена на историята на публичните домове. В илюстрациите към книгата имаше брошура на парижки публичен дом от периода Бел епок. Бях истински шокиран, че някои от специалитетите на госпожица Ортанз са ми напълно непознати, нямах никаква представа какво би могло да бъде "пътуването в жълтата страна", нито "руският имперски сапун". Следователно споменът за някои сексуални практики беше изтрит за един век от паметта на мъжете – както изчезваха и някои занаятчийски умения, като тези на обущаря на дървено сабо или на църковния звънар. Как да не се съгласиш с тезата за упадъка на Европа?

"Тази Европа, която е била върхът на човешката цивилизация, се беше чисто и просто самоубила само за няколко десетилетия – подхвана тъжно отново Рьодиже, не беше запалил и помещението се осветяваше единствено от лампата на писалището му. – В цяла Европа се появиха първо нихилистични и анархистки движения, призиви към насилие, отрицание на морала. И после, няколко години по-късно, всичко приключи с неоправдаемата лудост на Първата световна война. Фройд не беше сбъркал, нито Томас Ман: след като Франция и Германия, двете най-развити, най-цивилизовани нации в света можеха да се хвърлят в тази безумна кланица, значи Европа бе мъртва. Прекарах тази последна вечер в бара на "Метропол", до затварянето му. Прибрах се вкъщи пеша, прекосявайки целия Брюксел, покрай квартала на европейските институции – тази зловеща крепост, обкръжена от бордеи. На следващия ден се срещнах с един имам от Завентем [92] Белгийска комуна във фламандската провинция Брабант. – Б. пр. . А на другия ден, понеделника на Великден – в присъствието на десетина свидетели – аз произнесох ритуалните думи за приемане на исляма."

Не бях сигурен, че съм съгласен с неговото виждане за ролята на Първата световна война; тя е била действително една непростима кланица, но и войната през 1870-а е била доста глупава, поне както я описва Юисманс, и е обезценила още тогава всяка проява на патриотизъм; нациите като цяло са едно смъртоносно безумие и вероятно хората с капчица разум са си дали сметка за това още през 1871-ва; струва ми се, че именно затова се пораждат нихилизмът, анархизмът и всички други подобни гадости. С по-древните цивилизации не бях добре запознат. Нощта бе паднала върху градината на арените на Лютес, последните туристи ги бяха напуснали, редките улични фенери хвърляха слаба светлина върху пейките на амфитеатъра. Несъмнено римляните са имали чувството, непосредствено преди падането на империята им, че са вечна цивилизация; те също ли се бяха самоубили? Рим е бил една сурова цивилизация, изключително опитна във военно отношение – но също така и една жестока цивилизация, в която развлеченията, предлагани на тълпата, са се състояли от битки до смърт между хора или между хора и диви зверове. Дали римляните са изпитвали желание да изчезнат, имало ли е у тях някаква тайна слабост? Рьодиже беше чел със сигурност Гибън, както и други автори от този род, които аз познавах само по име – не се чувствах на висота да поддържам този разговор.

– Разбъбрих се май наистина твърде много – каза и направи смутен жест. Сипа ми чаша букха и ми подаде отново чинията със сладки – бяха превъзходни и контрастът с горчивия смокинов алкохол беше чудесен.

– Стана късно, може би е време да си тръгвам – казах аз колебливо; нямах особено желание да си тръгна.

– Почакайте! – стана и се отправи към писалището си, зад което имаше няколко рафта с речници и справочници. Върна се с една книга, върху която фигурираше името му като автор, беше публикувана в илюстрирано джобно издание със заглавие "Ислямът в десет въпроса". – В продължение на три часа ви облъчвам с религиозна пропаганда, а съм написал цяла книга по този въпрос, явно ми е станало нещо като втора природа... Може би сте чували за нея?

– Да, продавала се е много добре, нали?

– Три милиона екземпляра – извини се той, – изглежда, съм развил неочакван талант за вулгаризация. Естествено, всичко е ужасно схематично – извини се отново той, – но поне се чете бързо.

Бяха 128 страници с много илюстрации – предимно репродукции на ислямско изкуство, – нямаше наистина да ми отнеме много време. Прибрах труда му в раницата си.