Всичко това беше много приятно за четене; но същевременно, от геометрична гледна точка, изложението ми се струваше погрешно; важното беше, че ме отвличаше от стомашните ми проблеми. Що се отнася до интелектуалния ми живот, той беше достигнал до мъртвата си точка; напредвах в изработването на метод за съставяне на бележки, но предговорът беше в пълна засечка. Между впрочем, именно търсейки нещо за Юисманс по интернет, попаднах на една от най-забележителните статии на Рьодиже, публикувана този път в "Европейско списание". В нея Юисманс беше споменат съвсем бегло – като автора, при когото безизходицата на натурализма и на материализма проличава най-силно, – но цялата статия беше страстен призив към бившите му другари, защитниците на традициите и на идентичността. Истински трагично е, пледираше той с плам, че една ирационална враждебност към исляма им пречи да признаят очевидното: че по същество са напълно съгласни с мюсюлманите. По въпроса за отхвърлянето на атеизма и на хуманизма, за необходимото подчинение на жената, за връщането на патриархата – откъдето и да погледнеш, борбата им е една и съща. И тази борба, нужна за преминаването към една органически нова цивилизационна фаза, не може днес да се води в името на християнството; ислямът, братска религия, по-скорошна, по-проста и по-истинска (защо Генон например приема исляма? Генон е бил преди всичко човек на науката и избира исляма именно като учен, за да се предпази от излишна теория, както и за да избегне някои маргинални и ирационални вярвания, като например Христовото присъствие в светото причастие), ислямът е значи този, който днес е поел щафетата. Със своите преструвки, милувки и срамни гушкания с прогресистите католическата църква е загубила способността си да се противопостави на упадъка на нравите, да отхвърли ясно и решително хомосексуалния брак, правото на аборт и на работа на жените. Време е да приемат очевидното: стигнала до една отвратителна степен на разруха, Западна Европа не е в състояние да се спаси сама – не повече, отколкото е бил античният Рим през V век от новата ера. Масивният прилив от имигриращо население, пропито от една традиционна култура, носеща все още белезите на естествените йерархии, на подчинението на жената и уважението към предците, е исторически шанс за семейното и морално превъоръжаване на Европа, той открива пред Стария континент перспективи за нова златна ера. Сред тези населения има и християни, но трябва да се признае, че повечето са мюсюлмани.
Той, Рьодиже, пръв би се съгласил, че средновековното християнство е било велика цивилизация, чиито постижения в изкуството ще останат завинаги живи в паметта на хората; но то загубва малко по малко територията си, принудено да се съобрази с рационализма, да се откаже от светското управление и така, малко по малко, се обрича; и защо? Всъщност това остава загадка; Бог е решил да бъде така.
*
Скоро след това получих "Речник на съвременния жаргон" на Риго, публикуван от Олендорф през 1881-ва, който бях поръчал много отдавна и който ми позволи да си изясня някои неща. Както предполагах, "клакдан" не беше измислица на Юисманс, а означаваше публичен дом, а "клапие" обозначаваше по-общо място за проституция. Почти всички сексуални връзки на Юисманс са били с проститутки и кореспонденцията му с Ариж Пренс е много изчерпателна по въпроса за европейските публични домове. Прехвърляйки я, внезапно усетих, че трябва да отида в Брюксел. Нямаше очевидна причина за това. Разбира се, Юисманс е бил издаван в Брюксел, но всъщност почти всички значителни автори от втората половина на XIX век са били принудени в даден момент, за да избегнат цензурата, да се обърнат към белгийски издател, както и Юисманс; докато си пишех дисертацията, това пътуване не, ми се бе сторило необходимо, отидох там няколко години по-късно, в действителност повече заради Бодлер; бяха ме впечатлили предимно сивотата и мръсотията на града, както и осезаемата омраза, много повече, отколкото в Париж или в Лондон, между общностите: в Брюксел човек се чувстваше повече, отколкото в която и да е било друга европейска столица, на ръба на гражданската война.
Съвсем наскоро на власт бе дошла Докторантската партия на Белгия. Събитието се считаше общо взето за важно от гледна точка на европейското политическо равновесие. Естествено други национални мюсюлмански партии вече участваха в правителствени коалиции в Англия, в Холандия и в Германия; но Белгия беше втората страна след Франция, в която мюсюлманската партия печелеше мнозинство. Този кървав провал на европейските десници имаше в случая с Белгия просто обяснение: докато националистическите фламандска и валонска партия, и двете безспорно водещи политически формации в регионите си, така и не успяха никога да влязат в истински диалог, а камо ли да стигнат до съгласие, мюсюлманските фламандска и валонска партия бяха стигнали, въз основа на общото си вероизповедание, до правителствено споразумение.
Читать дальше