Мишел Уелбек - Подчинение

Моята собствена семейна история беше прекрасен пример в подкрепа на тезите на да Силва; що се отнася до любовта, аз бях повече от всякога далеч от нея. Чудото от първата ми среща с Рашида и Луиза не се повтори и пенисът ми стана отново един колкото ефикасен, толкова и безчувствен орган; напуснах гарсониерата им в състояние на полуотчаяние, съзнаващ, че не ще ги видя вероятно никога повече, че между пръстите ми изтичат с растяща бързина живите възможности и ме оставят, както би казал Юисманс, "безчувствен и сух".

Не след дълго над Западна Европа от няколко хиляди метра разстояние се спусна студен въздух; след като спряха известно време в Британските острови и Северна Германия, полярните въздушни маси нахлуха само за една нощ във Франция и предизвикаха извънредно ниски за сезона температури.

Тялото ми, което не можеше вече да бъде извор на удоволствие, продължаваше да бъде извор на страдания и няколко дни по-късно си дадох сметка, че съм може би за десети път през последните три години жертва на дисхидроза, проявяваща се под формата на мехурчеста екзема. Малките пустули, покрили ходилата и междупръстията ми, се разпространяваха и образуваха обща гнойна повърхност върху живата ми плът. От дерматологичния преглед научих, че инфекцията е усложнена от микоза, дължаща се на опортюнистични гъбички, колонизирали засегнатата зона. Лечението беше известно, но дълго, не можех да очаквам значително подобрение по-рано от няколко седмици. През всяка една от последвалите нощи се будех от болка, чешех се до кръв с часове, за да получа някакво временно облекчение. Учудващо беше, че пръстите на краката ми, тези пълнички и нелепи късчета плът, можеха да бъдат разкъсвани от толкова мъчителни болки.

Една нощ, след като се бях отдал на един от тези сеанси на чесане, станах и отидох с окървавени крака до прозореца. Беше три часа сутринта, но мракът, както винаги в Париж, беше частичен. От прозореца ми се виждаха десетина много високи сгради и няколкостотин средно високи. Общо няколко хиляди апартамента, тоест домакинства – домакинството се свежда, общо взето, в Париж до един или двама души и все по-често до един човек. По-голямата част от тези клетки бяха понастоящем изгасени. Нямах, не повече от тези хора, истинска причина да се самоубия. Дори, като се замислех, имах явно по-малко причини за това: животът ми бе белязан с действителни интелектуални постижения, бях признат и дори уважаван в една определена среда, вярно, доста ограничена. От материална гледна точка също нямах от какво да се оплача: бях осигурен с висок доход до смъртта си, два пъти по-висок от средния доход в страната, и при това без да трябва в замяна да работя. И въпреки това, усещах го, се приближавах до самоубийството, без да изпитвам отчаяние, нито дори особена тъга, просто по пътя на бавното разпадане на "цялостния сбор от функции, които се съпротивляват на смъртта" и за които говори Биша. Обикновената воля за живот явно не бе вече достатъчна, за да се съпротивлявам на всички онези болки и неприятности, които трасират пътя на средния западняк; бях неспособен да живея за самия себе си, но за кого ли друг бих живял? Човечеството не ме интересуваше, то дори ме отвращаваше, съвсем не считах човеците за свои братя и това важеше още повече за една по-ограничена част от човечеството, съставена например от съотечествениците ми или от бившите ми колеги. И все пак, колкото и да беше неприятно, трябваше да призная, че тези човеци бяха мои себеподобни – именно тази прилика ме караше да ги избягвам, – беше необходима жена, това е класическото разрешение, естествено жената е човек, но е малко по-различен тип човек, тя придава на живота известен екзотичен аромат. Юисманс би могъл да си зададе този въпрос по същия начин, положението съвсем не бе еволюирало оттогава, освен по един неформален и отрицателен начин, с бавно разпадане, с бавно изглаждане на трудностите – но дори и това беше със сигурност много преувеличено. Той поема накрая по друг път, избира по-радикалната екзотика на божествената същност; но мене и този път не можеше да ме изтръгне от състоянието на обърканост.

Изминаха още няколко месеца; дисхидрозата ми бе най-сетне победена от лечението, но бе заменена почти веднага от изключително силни хемороидни пристъпи. Времето ставаше все по-студено и излизанията ми все по-премислени: ходенето всяка седмица в "Жеан Казино", за да подновя запасите си от хранителни и домакински продукти, ежедневното слизане до пощенската кутия, за да взема книгите, които поръчвах по Амазон.