Мишел Уелбек - Подчинение

Посрещна ме на гарата в Бриансон, пътуването ми беше изключително неприятно. TGV-тo до Гренобъл се ядваше, Националните железници поддържаха все още ниво на минимално обслужване, но TER [70] Transport express regional (фр.) – вид бързи влакове, свързващи различните региони на страната. – Б. пр. -oвeтe бяха абсолютно занемарени: влакът за Бриансон се повреди на няколко пъти и пристигна с час и четиресет минути закъснение, тоалетните бяха запушени, коридорът беше залят с вода, примесена с лайна, която застрашително пълзеше по посока на купетата.

Силвия караше "Мицубиши Паджеро Инстайл" и за мое най-голямо учудване предните седалки бяха облечени с калъфи, имитиращи кожата на леопард. Мицубишито Паджеро, научих го след като се прибрах и си купих извънсерийния брой на "Автовестник", бил "един от най-ефикасните автомобили за всички терени във вражеска обстановка". При варианта Инстайл колата имаше кожени седалки, покривът ѝ се отваряше автоматично, притежаваше също така и камера за задно виждане и паркиране, аудиосистема Rockford Acoustic 860 вата с 22 високоговорителя. Всичко това бе огромна изненада, през целия си живот – поне онази част, която познавах, – баща ми се беше придържал едва ли не демонстративно към добрия буржоазен вкус, към напълно общоприетото: сиви костюми на тънки райета в три части, евентуално тъмносини, английски маркови вратовръзки, всъщност дрехите му отговаряха изцяло на длъжността, която заемаше: финансов директор в голямо предприятие. С руса, леко чуплива коса, с небесносини очи и красиво лице, той можеше прекрасно да играе роля в някой от продуцираните от време на време в Холивуд филми с трудноразбираеми, но същевременно, изглежда, ужасно важни сюжети, разиграващи се около финансовия свят на subprimes [71] Финансов термин (англ.), получил широко разпространение по време на предизвиканата в Съединените щати световна финансова криза (2007-2011) и обозначаващ рискови, но доходоносни ипотечни кредити. – Б. пр. и на Уол Cтpийт. Не бях го виждал от десет години и не знаех нищо за развитието му, но със сигурност не бях очаквал неговото превъплъщение в нещо от типа на квартален побойник.

Силвия беше около петдесетте, почти двайсет и пет години по-млада от него, ако мен ме нямаше, щеше да получи цялото наследство; моето съществуване я принуждаваше да ми отстъпи частта, която ми се полагаше – 50% все пак, – тъй като бях единствено дете. При тези обстоятелства трудно можеше да се очаква да изпитва особено топли чувства към мен; независимо от това се държеше доста прилично и разговаряше с мен без излишно смущение. Бях ѝ се обадил няколко пъти, за да я държа в течение на увеличаващото се закъснение на влака, и нотариусът бе успял да премести срещата в осемнайсет часа.

Обявяването на завещанието на баща ми не предизвика никаква изненада: имуществото му се разделяше поравно между нас двамата, нямаше никакви допълнителни завещателни разпореждания. Но нотариусът се беше потрудил и бе започнал да оценява наследството.

Получаваше хубава пенсия от "Юнилевър" [72] Голяма британско-холандска компания за производство на хранителни и козметични продукти. – Б. пр. и имаше много малко пари в наличност: две хиляди евро в текущата си сметка, около десет хиляди евро в акции в спестовната, закупени много отдавна и вероятно забравени. Основното му имущество беше къщата, в която живееха Силвия и той: един брокер за недвижими имоти от Бриансон, след като я бе посетил, я бе оценил на четиристотин и десет хиляди евро. Джипът, почти нов, струваше четиресет и пет хиляди евро според Аргюс [73] Седмичник който публикува на френския пазар продажната цена на автомобилите втора ръка. Котировката "Аргюс" е депозирана марка, съществува от 1927 г. и е авторитетна база за оценка, използвана от професионалистите в автомобилния сектор. – Б. пр. . Най-учудващото за мен бе съществуването на колекция от ценни пушки, които нотариусът беше класирал по реда на котирането им: най-скъпи бяха една Верни-Карон "Платин" [74] Ръчно изработени, уникални ловни пушки с мерни платини на фирмата "Верни-Карон". – Б. пр. и една Шапиюс "Урал Елит" [75] Най-високата класа ръчно изработени ловни пушки на фирмата "Шапиюс". – Б. пр. . Цялата колекция струваше все пак осемдесет и седем хиляди евро – много повече от джипа.

– Оръжия ли колекционираше? – запитах Силвия.

– Не с цел колекциониране, ходеше много често на лов, това беше голямата му страст.