Мишел Уелбек - Подчинение

Докато виках асансьора, осъзнах, че не бях получил никакво писмо от университетските власти. Върнах се обратно, за да прегледам банковите си извлечения: заплатата ми бе преведена, както се полага, в края на юни; следователно статутът ми оставаше все така несигурен.

Промяната в политическия режим не беше оставила видима следа в квартала. Компактни групи от китайци се трупаха все така около пунктовете за залагания на конни надбягвания с фишове в ръка. Други бутаха забързани гарови колички, пренасяха оризови макарони, соев сос, манго. Нищо, дори и ислямският режим, не беше в състояние да спре постоянната им дейност – мюсюлманският прозелитизъм, както и посланието на християните, биха се разтворили, най-вероятно без да оставят и следа в океана на тази огромна цивилизация.

Кръстосвах Чайнатаун повече от час. Енориатът "Св. Иполит" продължаваше да предлага встъпителни курсове по мандарин и китайска кухня; диплянките за вечерите Asia Fever [66] Азиатска треска (англ.). – Б. пр. на Мезон-Алфор не бяха изчезнали. Всъщност не открих никакъв друг белег на видима промяна освен щанда кашер в Гран Казино; но супермаркетите са били винаги синоним на опортюнизъм.

Нещата бяха малко по-различни в търговския център "Итали 2". Както бях предчувствал, магазинът "Дженифер" беше изчезнал, заменен с провансалски бутик био, който предлагаше етерични масла, шампоани със зехтин и мед и с аромати от средиземноморската растителност.

Едва две седмици след завръщането си получих писмо от "Париж III". Новият устав на ислямския университет "Париж – Сорбона" ми забраняваше да продължавам дейността си на преподавател; Робер Рьодиже, новият ректор на университета, беше подписал лично писмото – изказваше дълбоките си съжаления и ме уверяваше, че нямат възражения по отношение на университетските ми трудове. Напълно възможно е, разбира се, да продължа кариерата си в светски университет, в случай обаче, че се откажа от тази възможност, ислямският университет "Париж – Сорбона" е готов да ми отпусне незабавно пенсия, чийто размер ще се индексира всеки месец спрямо инфлацията, и която в момента би била 3472 евро. За тази цел трябва да направя необходимите постъпки пред администрацията.

Прочетох писмото три пъти, преди да се убедя, че това, което чета, е истина. Сумата беше точно толкова, колкото щях да получавам, ако се бях пенсионирал на шейсет и пет години, т.е. в края на кариерата си. Бяха действително готови на огромни жертви, за да не предизвикат брожения. Явно в съзнанието им способността на университетските преподаватели да им навредят бе невероятно преувеличена, както и тяхната годност да доведат до успешен край кампания от протести. Отдавна вече титлата на университетски преподавател сама по себе си не беше достатъчна, за да ви осигури достъп до рубриките "Трибуна" и "Гледна точка" във важните медии: те бяха станали изключително затворени, ендогамни пространства. Дори един организиран протест на университетските преподаватели щеше да отмине почти незабелязано, но това нямаше как да се знае в Саудитска Арабия. Всъщност те все още вярваха във властта на интелектуалния елит – беше почти трогателно.

Външно нямаше нищо ново във факултета освен позлатената метална звезда с полумесеца, добавени до надписа: "Университет Нова Сорбона – Париж III", който висеше над входа, но вътре, в административните сгради, промените бяха по-значителни. В преддверието ме посрещна фотография на поклонници, извършващи своите циркумамбулации [67] Циркумамбулацията (лат. circum – около, и ambulatio – обход) се състои в обхождането в кръг на даден символ – ритуал, който съществува в почти всички религии. – Б. пр. около Каабата, а кабинетите бяха украсени с афиши, изобразяващи калиграфски изписани аяти от Корана; секретарките бяха сменени – не разпознах нито една – и всички бяха с шамии. Една от тях ми връчи формуляр на молба за пенсия – беше смущаващо опростен, успях да го попълня веднага на ръба на една маса, да го подпиша и да ѝ го дам. Излизайки в двора, осъзнах, че университетската ми кариера бе току-що приключила – само за няколко минути.

Стигнах до метрото "Сансие" и спрях нерешително пред стълбите – не се решавах да се прибера директно вкъщи, сякаш нищо не се бе случило. Сергиите на улица "Муфтар" тъкмо отваряха. Започнах да кръстосвам пред овернската колбасарница, съзерцавайки, без всъщност да ги виждам, ароматизираните наденици (със синьо сирене, с шамфъстък, с орехи), когато мернах Стийв, който вървеше нагоре по улицата. Той също ме забеляза – стори ми се, че иска да се върне обратно, за да ме избегне, но беше късно, бях тръгнал към него.