Мишел Уелбек - Подчинение

Много рядко бях прибягвал до сайтовете за компаньонки, правех го най-често през летните месеци, за да осигуря, така да се каже, прехода между две студентки, и бях общо взето доволен. Едно бързо проучване по интернет ми позволи да установя, че новият ислямски режим не бе нарушил с нищо доброто им функциониране. Колебах се в продължение на няколко седмици, изучавайки многобройните разновидности, разпечатвайки някои, за да ги препрочета (сайтовете за компаньонки са малко като ресторантските менюта, където описанието – отличаващо се със забележителния си лиризъм – на предлаганите ястия ви кара да предвкусвате наслади, превъзхождащи далеч онова, което в крайна сметка ще изпитате). Най-сетне се спрях на Надя магребинката: изборът на мюсюлманка ми действаше доста възбуждащо предвид всеобщата политическа конюнктура.

Оказа се, че Надя, от тунизийски произход, бе останала недокосната от движението на реислямизация, помело младите от нейното поколение. Дъщеря на рентгенолог, тя живееше от дете в хубавите квартали и не бе имала никога намерение да сложи фередже. Правеше втора магистърска степен по литература и можеше да е била моя студентка, но не, защото цялото ѝ следване бе преминало в "Париж – Дидро". От сексуална гледна точка тя упражняваше занаята си с голям професионализъм, но тъй като сменяше доста механично една след друга позите, имах чувството, че отсъства, едва при аналния секс прояви известно оживление; имаше малко дупе, доста тясно, но не знам защо, не изпитах никакво удоволствие, струваше ми се, че мога да я чукам отзад, неуморно и безрадостно, в продължение на часове. В мига, в който застена леко, разбрах, че започва да се страхува да не изпита наслада – а може би впоследствие и чувства, – извърна се бързо, за да свърша в устата ѝ.

Преди да си тръгна, поговорихме още малко, седнали на дивана ѝ от "Къщата на сгъваемите", колкото да изтече целият час, за който бях платил. Беше по-скоро умна, но много шаблонна – по всички въпроси, от избирането на Мохамед бен Бюлие до дълговете на Третия свят, мислеше онова, което бе прието да се мисли. Гарсониерата ѝ бе обзаведена с вкус и безупречно подредена; бях сигурен, че живее разумно, че вместо да харчи спечеленото за луксозни парцали, грижливо слага настрани по-голямата част. И наистина потвърди, че след четири години работа – беше започнала на осемнайсет години – е спечелила достатъчно, за да си купи гарсониерата, в която упражняваше занаята си. Имаше намерение да продължи до края на следването си – после плануваше кариера в киното или телевизията.

Няколко дни по-късно се срещнах с Бабет Мръсницата, за която имаше хвалебствени коментари на сайта и която се представяше като "hot [68] Горещ, страстен, зноен (англ). – Б. пр. и без табута". И наистина, прие ме в хубавия си двустаен апартамент, малко овехтял, само по смъкнат сутиен с разголени гърди и отворен стринг. Имаше дълги руси коси и невинно, почти ангелско лице. Тя също беше ценителка на аналния секс, но не се смущаваше да го покаже. След цял час аз все още не се бях изпразнил и тя ми обърна внимание, че съм доста издръжлив; всъщност и този път, въпреки че ерекцията ми не отслабна нито за миг, не изпитах никакво удоволствие. Помоли ме да се изпразня върху гърдите ѝ и аз го сторих. Размазвайки спермата, сподели, че това много ѝ харесва и че участва редовно в gang bang [69] Вид групов секс, при който няколко души правят секс едновременно или последователно с един партньор (англ.). – Б. пр. , най-често в ешанжистки клубове, но понякога и на публични места, като например паркингите. И макар таксата ѝ да била минимална – петдесет евро на човек, – тези вечери били за нея изключително доходоносни, защото канела понякога четиресет или петдесет мъже, които се възползвали всеки на свой ред от трите ѝ отвърстия, преди да се изпразнят върху нея. Обеща ми да ме информира, когато организира следващия път gang bang и аз ѝ благодарих. Макар нещата от този род никак да не ме привличаха, я намирах за симпатична.

Двете компаньонки бяха в крайна сметка добри. Но не достатъчно, за да изпитам желание да ги видя отново, нито да започна с тях някаква по-постоянна връзка, нито пък за да ми вдъхнат желание за живот. Трябваше ли следователно да умра? Подобно решение ми се струваше малко прибързано.

Всъщност умря баща ми – няколко седмици по-късно. Научих го благодарение на телефонното обаждане на Силвия, жената, с която живееше. Не сме имали, изказа тя съжаление по телефона, "много възможности да си поговорим". Това беше чиста проба евфемизъм: в действителност не бях никога говорил с нея, бях научил за съществуването ѝ от индиректния намек, който баща ми направи по време на разговора ми с него преди две години.