Млъкна; беше говорил без прекъсване повече от половин час. Питах се дали няма да напише книга, сега вече в пенсия, дали не се опитва да запише идеите си. Намирах го за интересен в изложението си, естествено интересен за хората, които се интересуват от история. Мари-Франсоаз донесе десерта, крустада от Ланд [62] Департамент в региона Аквитания (Югозападна Франция). – Б. пр.
с ябълки и орехи. Отдавна не бях ял толкова добре. След вечерята беше редно да се върнем в хола, за да дегустираме един ба-арманяк [63] Арманякът е винена ракия, която се произвежда в департаментите Жер, Ланд и Ло е Гарон. Името идва от старата провинция Арманяк, в която се е намирала една част от лозята на Югозападна Франция. Ракията има три названия в зависимост от мястото на реколтата и производството си: Ба-Арманяк (Долен Арманяк), Тенарез и О-Арманяк (Горен Арманяк) – Б. пр.
, направихме точно това. Омекнал от аромата на алкохола, разглеждайки лъснатия череп на бившия шпионин, домашното му сако в шотландско каре, се чудех какво ли мисли – лично той. Какво ли мисли един човек, прекарал целия си живот в разследване на невидимата страна на картите. Вероятно нищо, подозирах, че дори и не гласува; знаеше твърде много.
– И ако аз влязох във френските тайни служби – поде отново той с по-спокоен тон, – то е, разбира се, защото бях очарован като дете от шпионските истории, но също така и защото, струва ми се, бях наследил нещо от патриотизма на баща ми, бях впечатлен от него. Роден е през 1922 година, давате ли си сметка! Точно преди век! ... Включил се от самото начало в Съпротивата, още в края на юни 1940-а. Още по негово време френският патриотизъм е малко или повече обезценен – би могло да се каже, че се е родил във Валми през 1872-ра и че е започнал да умира в траншеите на Вердюн през 1917-а. Не много повече, всъщност малко. Кой вярва в това днес? Националният фронт се преструва, че вярва, така е, но има нещо наистина несигурно, нещо отчаяно в тяхната вяра; другите партии са направили чисто и просто своя избор в полза на разтварянето на Франция в Европа. Бен Бюлие също вярва в Европа, той вярва в нея дори повече от останалите, но той е друга работа, той има концепция за Европа, истински цивилизационен проект. Всъщност неговият краен образец е император Август; това не е посредствен образец. Речите на Август пред Сената са запазени, знаете, нали, и аз съм сигурен, че той ги е изучавал много внимателно – млъкна и след малко продължи замислено. – Може да бъде велика цивилизация, не знам... Познавате ли Рокамадур? – внезапно ме запита той, беше ми се придремало, но му отговорих, че не го познавам, или малко, от телевизията.
– Трябва да отидете там. Само на двайсетина километра е оттук, трябва непременно да отидете. Поклонението в Рокамадур е едно от най-прочутите в християнството, да знаете. Хенри Плантагенет, св. Доминик, св. Бернар, св. Луи, Луи XI, Филип льо Бел... всички са дошли да коленичат пред Черната Богородица, всички са изкачили на колене стълбите, които водят до светилището, молейки се смирено за прошка на греховете си. В Рокамадур можете да си дадеше истински сметка каква велика цивилизация е било средновековното християнство.
Спомних си смътно откъслечни фрази на Юисманс за Средновековието, арманякът беше съвършено прекрасен, възнамерявах да му отговоря, но установих, че не съм в състояние да вържа две думи накръст. За мое голямо учудване той започна да рецитира с твърд и ритмичен глас стихове на Пеги:
Блажен е убитият зa свободата
на късчето бащина плът и земя.
Във всяка една справедлива война.
По целия свят – и смъртта му е свята [64] Тук и по-нататък стиховете преведе Георги Борисов. – Б. ред.
Много е трудно да разбереш другите, да узнаеш какво се крие в дъното на душите им, а без помощта на алкохола това става още по-невъзможно. Беше изненадващо и вълнуващо да видиш как този възрастен, чистичък, спретнат, образован и ироничен човек започва да рецитира стихове:
Блажен е убитият в бран величава,
когато в пръстта и пред Господа Бог
той легне безмълвен на връх най-висок ,
с медали покрит, и с нестихваща слава.
Той поклати примирено глава, почти с тъга.
– Виждате ли, още във втората строфа, за да може стихотворението му да има по-голям размах, той е принуден да се позове на Господ. Идеята за отечество не е достатъчна сама по себе си, тя трябва да бъде свързана с нещо по-силно, с една по-висша мистика, и той изразява тази връзка много ясно в следващите куплети:
Читать дальше