Мишел Уелбек - Подчинение

Старият беарнезки политикан, на практика победен във всички избори, в които беше участвал в продължение на трийсетина години, упорито се опитваше да си създаде име на човек, който е "над нещата", със съучастието на различни списания; с други думи, караше ги непрекъснато да го снимат, облегнат на овчарска гега, облечен в пелерина, всичко в стил Жюстен Бриду [58] Фиктивен персонаж на едноименната търговска марка на производители на хранителни стоки, предимно суджуци и салами, който изобразява в рекламите народен човек: баретка, мустаци, дебел вълнен пуловер. – Б. пр. , на фона на пейзаж, представляващ смесица от пасища и засети ниви, в повечето случаи в Лабур [59] Провинция в Югозападна Франция на границата с Испания, населена предимно от баски. – Б. пр. . Образът, който се опитваше да популяризира в многобройните си интервюта, беше на голист, на човека, който е казал "не".

– Това е страхотна идея, Байру, страхотна! – възкликна Ален Таньор, щом ме съзря, буквално разтреперан от възторг. – Признавам, че никога не бих се сетил; този Бен Бюлие е голяма работа...

Мари-Франсоаз ме посрещна с широка усмивка; тя не само изглеждаше доволна, че ме вижда, но по-общо казано, изглеждаше в пълна форма. Като я гледах как шета из кухнята със закачлива престилка от рода на "Не се карайте на готвачката, собственикът ще се погрижи за това", ми беше трудно да си представя, че само преди няколко дни бе водила докторски курс върху изключителните обстоятелства, при които Балзак е препрочитал коректурите на "Беатрикс". Беше приготвила тарталетки с патешки врат и лук шалот, страшно вкусни. Съпругът ѝ, свръхвъзбуден, отвори една след друга бутилка каор и бутилка сотерн, преди да се сети, че трябва задължително да опитам портото. Аз все още не виждах защо завръщането на Франсоа Байру в политиката можеше да се определи като гениална идея; но Таньор щеше много скоро да ми обясни, бях сигурен. Мари-Франсоаз се отнасяше с него доброжелателно, видимо успокоена от това, че съпругът ѝ приема така добре отстраняването си, че се вживява с такава лекота в новата си роля на кабинетен стратег – която щеше успешно да играе пред кмета, лекаря, нотариуса, с една дума, пред всички местни нотабили, все още много влиятелни по тези провинциални земи, и за които ще носи винаги аурата на кариера в тайните служби. Пенсионирането им, няма съмнение, предвещаваше най-доброто.

– Онова, което е изключително при Байру, което го прави незаменим – продължи ентусиазирано Таньор, – е, че е съвършено глупав, политическата му програма се е свеждала винаги до желанието му да си осигури достъп до "висшата президентска власт", както се казва; той никога не е имал и дори не е претендирал да има лични виждания; доведено до такава крайност, това е много рядко. То го прави идеалният политик, въплъщаващ идеята за хуманизъм, още повече че се взима за Хенри IV и за големия умиротворител в диалога между религиите; между другото, се котира много добре сред католическия електорат, глупостта му ги урежда. Именно от това има нужда Бен Бюлие, който иска преди всичко да бъде въплъщение на нов хуманизъм, да представи исляма като завършена форма на един нов хуманизъм обединител, и който е напълно искрен, когато провъзгласява уважението си към трите религии на Книгата.

Мари-Франсоаз ни покани на масата; беше приготвила салата от бакла с глухарчета и настърган пармезан. Беше много вкусно, толкова вкусно, че за миг изгубих нишката на разговора с мъжа ѝ. Католиците били почти изчезнали във Франция, продължи той, но продължавали да са носители на един вид нравствена непогрешимост, във всеки случай Бен Бюлие бил направил всичко възможно от самото начало да спечели благоразположението им – през последната година бил посетил най-малко три пъти Ватикана. Надарен поради самия факт на произхода си с аурата на поддръжник на Третия свят, той успял същевременно да успокои и електората на консерваторите. За разлика от предишния си съперник, Тарик Рамадан, обременен поради връзките си с троцкистите, Бен Бюлие избягвал да се компрометира с антикапиталистическата левица; либералната десница била спечелила "битката на идеи", бил го разбрал прекрасно, младите били станали предприемчиви, а непреодолимият характер на пазарната икономика бил отдавна всеобщо признат. Но най-вече истински гениалното при лидера на мюсюлманите било, че бил разбрал, че залогът при изборите нямало да бъде икономиката, а ценностите; и че и на този терен десницата се готвела да спечели "битката на идеи" дори без да ѝ се наложи да я води. Там, където Рамадан представял шериата като нов, напредничав, едва ли не революционен избор, той му връщал умиротворителния, традиционен характер – с дъх на екзотика, който го правел още по-желан. Що се отнасяло до възстановяването на семейството, на традиционния морал и негласно на патриархата, пред него се откривал път, по който десницата не можело да поеме, нито Националният фронт, без да бъдат таксувани за реакционери, дори и за фашисти от последните останки от 68-а година, тези измиращи прогресивни изкопаеми, социологически обезкървени, но намерили убежище в медийните цитадели, откъдето все още можели да проклинат злощастните времена и зловонната атмосфера , която се разпространява в страната; единствено той не бил от нищо застрашен. Парализирана от своя същностен антирасизъм, левицата не била от самото начало в състояние да се бори срещу него, за това не можело и дума да става.