Мишел Уелбек - Подчинение

– Знаете ли защо.

– О, да! Много добре знам защо... В четвъртък през деня изпратих доклад до началниците си, в който ги предупреждавах за риска от инциденти в различни точки на територията на страната; инциденти, целящи да възпрепятстват нормалното протичане на изборите. Те просто не предприеха нищо; и на другия ден бях отстранен – остави ми необходимото време, за да смеля информацията, и продължи: – Та при това положение какви са изводите според вас?

– Искате да кажете, че правителството е искaлo избирателният процес да бъде прекъснат?

Той повдигна бавно глава: "Не бих могъл да го докажа пред анкетна комисия... Защото докладът ми не беше достатъчно точен; бях например убеден, анализирайки бележките на сътрудниците си, че ще се случи нещо в Мюлуз, или в околностите ѝ, но нямаше как да определя дали това ще се случи в избирателната секция на Мюлуз 2, Мюлуз 5 или Мюлуз 8... осигуряване на охрана на всички би изисквало мобилизация на значителни сили; същото се отнасяше за всички застрашени точки. Началниците ми прекрасно биха могли да излязат с аргумента, че ГДВС не за първи път проявява преувеличено черногледство; тоест, че рискът им е бил напълно приемлив. Но повтарям ви, моето убеждение се различава значително от тяхното...

– Знаете ли кой е в дъното на тези действия?

– Точно онези, които предполагате.

– Движенията за идентичност?

– Да, хора от тези движения. Но също така и млади мюсюлмани джихадисти; всъщност с горе-долу равно участие.

– Вие мислите, че те са свързани с Мюсюлманското братство?

– Не – поклати той решително глава. – Прекарах петнайсет години от живота си да разследвам този въпрос; така и никога не можахме да установим и най-малката връзка, най-малкия контакт между тях. Джихадистите са разюздани салафисти, те прибягват към насилие, вместо да се осланят на проповядването, но независимо от всичко си остават салафисти, за тях Франция е нечестива земя, дар ал куфр; за Мюсюлманското братство, напротив, Франция е вече потенциално част от дар ал ислам. Но най-вече за салафистите властта идва от Бога, принципът на народно представителство е сам по себе си безбожен, те никога не биха образували или поддържали политическа партия. На фона на всичко това, колкото и да са заслепени от световния джихад, младите мюсюлмани екстремисти всъщност желаят победата на Бен Бюлие; не вярват в нея, мислят, че джихадът е единственият път, но няма да се опитат да ѝ попречат. Абсолютно същото се отнася и за Националния фронт и движенията за идентичност. За последните единственият истински път е гражданската война; но някои от тях са били близки до Националния фронт, преди да се радикализират, и няма да предприемат нищо, което може да му навреди. От самото си създаване Националният фронт, както и Мюсюлманското братство, са си избрали пътя на урните, те са заложили на това, че могат да дойдат на власт, спазвайки правилата на демократичната игра. Това, което е странно... и ако щете, дори забавно, е, че преди няколко дена европейските движения за идентичност, както и джихадистите мюсюлмани, са се самоубедили, всеки сам за себе си, че противниковата партия ще спечели – следователно не им оставаше нищо друго, освен да прекъснат протичащия избирателен процес.

– И според вас кой е бил прав?

– Изобщо не знам – за първи път се отпусна, усмихна се откровено. – Носи се нещо като легенда, която е още от времето на старото Главно разузнаване, че ние имаме достъп до поверителни сондажи, които никога не се публикуват. Това е малко наивно... Но е и малко вярно, тази традиция се поддържаше до известна степен. Та в конкретния случай тези сондажи съдържаха точно същите предвиждания като тези на официалните анкети: 50 на 50, до края, с разлика в точките от няколко десети...

Поръчах още две бири.

– Трябва да дойдете на вечеря вкъщи – каза Таньор, – Мари-Франсоаз ще се радва да ви види. Знам, че е много нещастна от това, че трябва да напусне поста си в университета. На мен ми е все едно, тъй и тъй щях да се пенсионирам след две години... Вярно, че приключва по не особено приятен начин; но ще получавам цялата си пенсия, това е сигурно, както и вероятно ще получа по изключение някаква премия, мисля, че ще направят максималното, за да избегнат възможността да им създам проблеми.

Келнерът донесе бирите и купичка с маслини; сега в кафенето имаше повече хора, говореха на висок глас, явно всички се познаваха, някои поздравяваха Таньор, минавайки покрай масата ни. Взех си две маслини, колебаейки се: все пак нещо ми убягваше в последователността на събитията; защо да не му кажа, може би знаеше нещо по въпроса, явно знаеше много за много неща; съжалих, че до този момент се бях отнасял с повърхностно, анекдотично внимание към политическия живот.