По въпроса за политическите последствия от тези събития коментаторите бяха, този път, в абсолютно разногласие и аз проследих противоречивите им доводи през по-голямата част на утрото, след което слязох в парка с книга в ръка. Политическите конфликти не липсваха в епохата на Юисманс: тогава са се случили първите анархистки атентати; това е и времето на антиклерикалната политика на "дядката Комб", чиито изстъпления изглеждат днес ужасяващи; правителството стигнало дотам да нареди разграбването на църковните имоти и разпускането на религиозните ордени. Последното засегнало лично Юисманс, защото го принудило да напусне абатството в Лиге, тогавашното му убежище; но на това той отделяше минимално място в творчеството си, изглежда, че като цяло политическите въпроси дълбоко не са го вълнували.
Винаги съм обичал тази глава в "Наопаки", в която Дез Есент, след като е планирал пътешествие до Лондон, вдъхновен от препрочитането на Дикенс, попада в капана на една кръчма на улица "Амстердам", неспособен да се откъсне от масата. "Едно огромно отвращение към пътуването, една належаща потребност от спокойствие ме приковаваха..." Аз поне успях да напусна Париж, успях да стигна до департамента Лот, си казах, съзерцавайки полюляваните от слабия вятър кестени. Знаех, че съм постигнал най-трудното: самотният пътешественик предизвиква първо подозрение, дори враждебност, но постепенно хората свикват, съдържателите на хотели, както и на ресторанти, решават, че имат работа с чудак, всъщност съвсем безобиден човек.
И действително, когато се върнах в стаята си в ранния следобед, управителката на хотела ме поздрави относително сърдечно и ми съобщи, че ресторантът ще бъде отворен още същата вечер. Бяха пристигнали нови клиенти, една двойка англичани около шейсетте, мъжът имаше вид на интелектуалец, може би университетски преподавател, хора като него посещаваха безмилостно всички най-затънтени параклисчета, знаеха всичко за романското изкуство в района на Керси, както и за школата на Моасак [54] Град в департамента Тарн е Гарон. – Б. пр.
, човек нямаше проблеми с хора от този тип.
iTele, както и BFM, обсъждаха политическите последствия от отлагането на втория тур на президентските избори. Политическото бюро на Социалистическата партия заседаваше, политическото бюро на Мюсюлманското братство заседаваше, дори политическото бюро на Съюза за народно движение беше преценил, че не е зле да се събере. Журналистите, които умножаваха едновременните предавания от улица "Солферино", улица "Вожирар" и булевард "Малзерб", успяваха доста добре да прикрият факта, че нямат никаква истинска информация.
Излязох отново към седемнайсет часа: изглежда, животът закипяваше отново в селото, хлебарницата беше отворена, минувачи пресичаха Площада на Консулите; те всички приличаха на онова, което бих си представил, ако ми се наложеше да изобразя жителите на селце в Лот. В "Кафето на спорта" посещението беше слабо, а любопитството към политическите новини – сякаш угаснало, телевизорът в дъното на салона беше включен на Теле Монте Карло. Довършвах бирата си, когато ми се стори, че чувам познат глас. Ален Таньор, застанал на касата, плащаше кутия пурети "Кафе Крем"; под мишница стискаше книжен плик от хлебарницата, от който стърчеше селски хляб. Съпругът на Мари-Франсоаз се обърна на свой ред; мимика на изненада закръгли физиономията му.
По-късно, на чаша бира, му обясних, че съм тук по чиста случайност, и му разказах какво бях видял на бензиностанцията на Пеш-Монта. Той ме изслуша внимателно, без да прояви истинско учудване. "Знаех си аз – каза, след като привърших разказа си. – Знаех, че освен нападенията на избирателните секции е имало и сблъсъци, за които медиите не съобщиха; със сигурност е имало още много в цяла Франция..."
Неговото присъствие в Мартел не било случайно: притежавал тук къща, която била преди това собственост на родителите му, бил от този край и щял да живее тук, след като се пенсионира, сега вероятно доста бързо. Ако кандидатът мюсюлманин спечелел, Мари-Франсоаз щяла със сигурност да загуби мястото си в катедрата, нито един преподавателски пост не би могъл да бъде заеман от жена в ислямски университет, това било по принцип невъзможно. А неговият пост в ГДВС? "Бях временно отстранен" – ми отговори той със сдържан гняв.
– Отстраниха ме в петък, мен и целия ми екип – продължи той. – Стана много бързо, дадоха ни два часа да освободим кабинетите си.
Читать дальше