Включих радиото: изборните дейности бяха започнали и се развиваха нормално, Франсоа Оланд беше вече гласувал в своето "феодално имение" Корез [48] Департамент в региона Лимузен в Централна Франция, на който Франсоа Оланд е депутат (1988-1993; 1997-2012) като от 2008 до 2012 г. той е председател на Генералния съвет на департамента, след което спечелва президентските избори. – Б. пр
. Процентът на гласувалите, доколкото можеше да се каже в този ранен час, беше висок, по-висок от този на двата предишни избора за президент. Някои политически аналитици смятаха, че високата избирателна активност е в полза на "управляващите партии" за сметка на екстремистките; докато други, не по-малко авторитетни, мислеха точно обратното. С една дума, засега не можеше да се правят никакви заключения въз основа на избирателната активност, беше рано да се слуша радио; изключих го, преди да напусна паркинга.
Малко след като потеглих, установих, че индикаторът за гориво бе доста ниско, една четвърт; бях пропуснал да заредя догоре на бензиностанцията. Освен това си дадох сметка, че магистралата е необичайно пуста. Неделя сутрин никога няма голямо движение по магистралите, това е мигът, когато обществото диша, разтоварва се, членовете си позволяват краткотрайната илюзия за индивидуално съществуване. И все пак бях изминал може би около сто километра, без да задмина, нито срещна, кола; успях само да избегна един български камион, който караше на зигзаг, пиян от умора, между дясната и аварийната лента. Всичко беше спокойно, подминавах двуцветните ветропоказателни ръкави, развявани от слабия вятър; слънцето огряваше полята и горите като добър и верен служител. Пуснах отново радиото, но този път напразно: всички запаметени на апарата ми станции, от Фран Енфо през Радио Монте Карло дo RTL, излъчваха неясно паразитно бучене. Нещо ставаше във Франция, бях сигурен; въпреки това можех да продължа да пресичам с 200 км в час мрежата от магистрали на Хексагона [49] Hexagone (фр.), шестоъгълник – един от начините да се нарича Франция, позоваващ се на географската форма на континенталната ѝ част. – Б. пр.
, и това беше може би доброто разрешение, нищо не вървеше вече в тази страна, вероятно и радарите бяха повредени, ако продължавах с тази скорост, щях да бъда около шестнайсет часа на граничния пост на Жонке; веднъж в Испания, положението щеше да е друго и гражданската война малко по-далеч, заслужаваше си да опитам. Само дето нямах вече бензин: да, това беше проблем, който трябваше да разреша много спешно, още на следващата бензиностанция.
Тя беше на Пеш-Монта. На табелите, които сигнализираха за нея, нямаше нищо особено привлекателно: нито ресторант, нито местни продукти; янсенистка бензиностанция, посветена само и изцяло на бензина; не можех обаче да изчакам до "Градината на платата на Лот", намираща се на още петдесет километра. Но се сетих, че можех да спра за зареждане на Пеш-Монта, и за удоволствие на Платата на Лот, където щях да си купя гъши дроб, кабеку [50] Вид козе сирене, произвеждано в региона на Централния масив. – Б. пр.
, каор [51] Вино, произвеждано в Югозападна Франция. – Б. пр.
, които щях да опитам още същата вечер в хотелската си стая на Коста Брава; планът ми беше завършен, имаше смисъл и беше осъществим.
Паркингът беше пуст и аз си дадох веднага сметка, че нещо не беше наред; забавих до максимум, след което подкарах, много внимателно, до бензиностанцията. Витрината беше разбита, асфалтът беше покрит с безброй стъкълца. Слязох от колата и се приближих: вътре в магазина стъклото, зад което бяха наредени разхладителните напитки, бе също разбито, гондолите с вестници и списания бяха съборени. Открих касиерката, просната на земята в локва кръв, сключила ръце върху гърдите си в нелеп жест на защита. Тишината беше абсолютна. Отправих се към колонките за бензин, но те бяха блокирани. Вероятно можеше да се пуснат в действие от касата. Върнах се в магазина, прескочих пряко волята си трупа, но не можах да открия никакъв механизъм, който да командва зареждането с гориво. След известно колебание взех от рафтовете един сандвич с риба тон и пресни зеленчуци, една безалкохолна бира и пътеводителя "Мишлен".
Между хотелите, които препоръчваше, най-близкият – "Ханчето на О-Керси", се намираше в Мартел; достатъчно беше да следвам D [52] От departementale (фр.), департаментен – мрежа от второстепенни пътища във Франция. – Б. пр.
840 в продължение на десетина километра. Поемайки към изхода, ми се стори, че виждам две тела, проснати близо да паркинга за камиони. Слязох отново от колата, приближих се: наистина двама младежи магребинци, облечени в типичната за крайните квартали униформа, бяха застреляни; бяха загубили много малко кръв, но бяха несъмнено мъртви; единият от тях все още държеше в ръка автомата си. Какво ли се беше случило тук? Опитах се наслуки да хвана някаква станция по радиото, но и този път чух само неясно паразитно прашене.
Читать дальше