Мишел Уелбек - Подчинение

Мари-Франсоаз ми се обади малко след осемнайсет часа; не знаеше кой знае колко, Националният академичен съвет се беше събрал предишната вечер, но никаква информация не беше изтекла. Във всеки случай беше сигурна, че факултетът нямало да бъде отворен преди края на изборите, а вероятно и не преди началото на новата учебна година – изпитите можели спокойно да бъдат отложени за началото на септември. По-общо казано, положението ѝ изглеждало сериозно, съпругът ѝ бил видимо разтревожен, от началото на седмицата прекарвал четиринайсет часа на ден в кабинета си в ГДВС, там преспал последната нощ. Затвори, след като обеща да ми се обади, ако научи нещо повече.

Нямах вече нищо за ядене, а и не ми се ходеше в "Жеан Казино" [43] Френска верига супермаркети. – Б. пр. , началото на вечерта беше лошо време за пазар в този народен квартал, но изпитвах глад, а още по-силно беше желанието ми да си купя телешко фрикасе, мерлуза с див керевиз, берберска мусака, всички тези ястия за микровълнова печка, надеждни със своята блудкавост, но с цветни и весели опаковки, представляваха все пак истински прогрес в сравнение с отчайващите премеждия на героите на Юисманс; в тях не прозираше никакъв зъл умисъл, а чувството, че участваш в колективен, обезсърчаващ, но затова пък егалитарен експеримент, би могло да открие пътя към частично примирение.

За мое учудване супермаркетът беше почти празен, в порив на ентусиазъм, примесен със страх, напълних количката си много бързо; думичката "вечерен час" ми мина без повод през ума. Няколко продавачки, строени зад обезлюдените си каси, бяха пуснали транзисторите си: манифестацията продължаваше, за момента нямаше смущаващи инциденти. Ще има по-късно, след разпръсването на тълпата, си казах аз.

Дъждът се изля внезапно, много силен, точно когато излизах от търговския център. Щом се прибрах, си стоплих телешки език в сос мадейра, гумен, но поносим, и включих телевизора: сблъсъците бяха започнали, виждаха се групи маскирани хора, много подвижни, въоръжени с щурмови пушки и автомати; имаше изпочупени витрини, тук-там горящи коли, но кадрите, заснети под проливния дъжд, бяха много лошо качество, беше невъзможно да се разбере точно какво беше разпределението на силите.

Неделя, 29 май

Събудих се към четири часа през нощта, нащрек и с бистър ум; бавно и грижливо стегнах куфара си, събрах всичко необходимо за една подвижна аптечка, дрехи за един месец; намерих дори и туристически обувки – американски, много high-tech, които не бях използвал никога и които бях купил преди година с намерението да се отдам на излети. Взех и лаптопа си, запас от протеинови бисквити, електрически самовар, нескафе. В пет и половина бях готов да тръгна. Колата ми запали безпроблемно, портите на Париж бяха пусти; в шест часа вече наближавах Рамбуйе. Нямах никакъв план, никаква определена дестинация; просто чувството, много смътно, че ще е по-добре да поема към Югозапада [44] Географска, икономическа и културна единица във Франция, обединяваща административните региони Аквитания, Лимузен, Лангедок-Русийон, Миди-Пирене, Поату-Шарант. – Б. пр. ; че ако във Франция избухнеше гражданска война, тя щеше да достигне по-бавно до Югозапада. Честно казано, не познавах нищо от Югозапада, освен че е регионът, в който ядат конфи [45] Консервирано по специален начин месо от патица. – Б. пр. от патица, конфито от патица ми изглеждаше твърде несъвместимо с гражданската война. Но може би грешах.

Познавах, общо взето, малко Франция. След детство и юношество, прекарани в Мезон-Лафит, буржоазен квартал в околностите на Париж, се бях настанил в центъра и така и никога не го напуснах; никога не бях обикалял истински страната, макар че бях, по-скоро на теория, неин гражданин. Бях имал намерение да го направя, за което е доказателство фолксвагенът туарег, съвременник на туристическите ми обуща. Беше мощен автомобил, с дизелов двигател V8, 4.2 литра, с директно впръскване common rait [46] Обща рампа (англ.) – технологично наименование на система за директно впръскване на гориво. – Б. пр. , което му позволяваше да вдига над 240 км в час; създаден за дълги преходи по магистрали, той можеше да се похвали и със способностите си да преодолява всякакви препятствия. Вероятно навремето съм си представял уикенди на бягство по горските пътища; но в крайна сметка нищо от всичко това не се бе случило, бях се задоволил да стана редовен неделен клиент на пазара за стари издания, който се намираше в парка "Жорж Брасенс". Също така понякога, и слава богу, посвещавах неделите си на чукане – главно с Мириам. Животът ми би бил твърде скучен и безрадостен, ако не бях, поне от време на време, чукал Мириам. Спрях на ханчето "Мил Етан" [47] Хиляда блата (фр.). – Б. пр. , веднага след изхода за Шатору; купих си бисквита с двойна шоколадова обвивка и голямо кафе от щанда за кроасани, после се качих отново на автомобила, за да си изям там закуската и да мисля за миналото си – или за нищо. Паркингът се издигаше над околността, пуста, като изключим няколкото крави – вероятно от породата шароле. Вече беше напълно съмнало, но в низината, над поляните, все още се носеха мъгли. Пейзажът беше хълмист, по-скоро красив, но не се виждаше нито едно блато – както и нито една река. Бъдещето, струваше ми се неблагоразумно да мисля за него.