Мишел Уелбек - Подчинение

– Онова, което не разбирам... – казах аз след глътка бира, – е на какво са се надявали хората, които са нападали избирателните секции. Изборите тъй и тъй ще се проведат след седмица под охраната на армията; отношението на силите не се е променило, резултатът ще остане все така несигурен. Освен в случай че успеят да установят, че отговорни за инцидентите са хората от движенията за идентичност, тогава от това ще се възползва Мюсюлманското братство или в обратния случай, ако са виновни мюсюлманите, тогава от това ще се възползва Националният фронт.

– Едно нещо мога да ви кажа със сигурност: няма да бъде възможно да се докаже каквото и да било нито в едната, нито в другата посока; и никой няма да опита да го стори. Затова пък ще се случат неща в политически план несъмнено, и то много бързо, вероятно още утре. Първа хипотеза: Съюзът за народно движение решава да сключи предизборно споразумение с Националния фронт. СНД, честно казано, вече не представлява нищо особено, полетели са стремглаво надолу; но въпреки това би било достатъчно, за да натежи на кантара и да доведе до резултат.

– Не знам, не мисля, че това е възможно; струва ми се, че ако беше, щеше вече да е направено, още преди години.

– Напълно сте прав! ... – възкликна той с широка усмивка. – В началото Националният фронт беше готов на всичко, за да сключи споразумение със СНД и да сформират управляващо мнозинство; и после постепенно започна да се изкачва, да натрупва точки в сондажите, и СНД се изплаши. Не от техния популизъм, нито от предполагаемия им фашизъм – ръководителите на СНД не биха имали нищо против да предприемат известни ксенофобски или свързани с обществената сигурност мерки, които тъй и тъй голямата част от електората им желае – или поне това, което е останало от него; но сега реално СНД би била, и то в огромна степен, най-слабата страна в подобен съюз; те се страхуват, че ако сключат споразумение, ще бъдат чисто и просто погълнати, унищожени от своя партньор. Плюс това я има Евpoпa и това е основното. Истинският план на СНД, както и на Социалистическата партия, е изчезването на Франция, интеграцията ѝ в една европейска федерация. Неговите избиратели, естествено, не одобряват тази цел, но ръководителите успяват от години да подминават с мълчание тази тема. Ако сключат споразумение с една открито антиевропейска партия, те не биха могли да продължат да поддържат това свое становище; и съюзът им много скоро ще се разбие. Ето защо вярвам много повече на една втора хипотеза: създаването на републикански фронт, в който СНД, както и СП ще подкрепят кандидатурата на Бен Бюлие – естествено, при условие за достатъчно участие в правителството и споразумения относно предстоящите парламентарни избори.

– Дори това ми се струва трудно; може би доста изненадващо.

– Отново сте прав! ... – усмихна се отново той, потри ръце, явно всичко това ужасно го забавляваше. – Но е трудно поради друга причина. Трудно е, защото е изненадващо; защото не е ставало никога досега, поне от Освобождението [55] Освобождението на Франция в края на Втората световна война. – Б пр. . Толкова дълго време противопоставянето левица – десница структурира политическата игра, че ни се струва невъзможно да излезем от него. Докато всъщност няма никаква реална пречка; онова, което разделя СНД от Мюсюлманското братство, е много по-малко от онова, което ги разделя от Социалистическата партия. Ние вече говорихме за това, спомням си, по време на първата ни среща: ако Социалистическата партия отстъпи в крайна сметка по отношение на Националното образование, ако постигне споразумение с Мюсюлманското братство, ако антирасисткото движение вътре в партията надделее над секуларното, то ще означава, че те са били абсолютно притиснати, че са били на дъното. Нещата биха били по-малко трудни за СНД, които са още по-близко до разпадането и които никога не са отдавали каквото и да било значение на образованието, самото понятие им е чуждо. Но затова пък СНД и СП трябва да свикнат да управляват заедно; и именно това е за тях нещо абсолютно ново, точно обратното на всичко, което структурира позициите им още от самото им влизане в политиката.

Разбира се, остава една трета възможност – да не се случи нищо; да не се стигне до никакво споразумение и вторият тур да се осъществи въз основа на същите позиции, със същата несигурност. В известен смисъл това е най-вероятното; но е и изключително тревожно. Първо, крайният резултат не е бил никога толкова несигурен в цялата история на Петата република; после – и най-вече, нито една от двете формации, които остават в надпреварата, няма и най-малък опит в управленските отговорности нито в национален, а дори не и в местен план; те са по отношение на политиката съвършени аматьори.